Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Много си кръвожаден бе! — мрачно се засмя той. — На теб в ръка нищо няма да ти се даде. Да знаеш! И да не вземеш да избързаш! Да почнеш да тровиш Бостанджийчето или другояче да му посегнеш. Сакън! Сам трябва да си изпълни присъдата той и на хората да стане ясно, че съвест го е изгризала. Разбра ли?

— Твоето го разбрах. Разбери и ти моето! Заклех се да не оставя тъй смъртта на Сеид ефенди. Накажи виновния!

Чак със зъби скръцнах от злоба — тъй се бях навил за отмъщението. Че мразех доктор Октай — едно на ръка, че бях се зарекъл да му го върна — също беше истина, но тук имаше и друго. По-леко ми ставаше, като мислех, че ще подтикна Садък Бостанджи към самоубийство, за да постигна по тоя начин и възмездие за доктора. Извинен се чувствах, обелен се смятах от личното свое злодеяние, с едното око бях замижал, да не гледам подлостта и страха си, а само другото отварях, с което виждах единствено справедливата си мъст.

Ей тъй човек се лъже и за малкото, и за голямото, когато иска да прикрие от себе си своето малодушие или позор. Сега, със закъснение признавам, че не толкоз за Сеид Османоглу търсех разплата, колкото мъчех да измамя собствената си душа, та да мога и после да живея с нея. Сам си хранех омразата, ръчках си огъня, та поне злината да ме спаси. И в оня момент едничко нещо съобразявах — как да вържа двете смърти в една торба, тъй че Рашид ага наистина да не ме излъже и на доктора да се размине. Но не знаех как да го притисна, как да му измъкна съгласието. А то имало един начин — да ме разбере човекът, да ми пожали смачканата душица и да й даде залъгалката — смъртта на доктор Октай.

— Не мога да обещая — каза той. — Макар да си прав и оправдан. Тук никой няма да се съгласи — кимна към сградата. — И ако опитам нещо, Демире, то ще е само заради теб…

Не се закле Рашид ага да ми поднесе на тепсия докторската глава, но след последните му думи изпитах благодарност към палача си. Защото до тоя миг се имах за негова жертва, а сега той намекна, че в палач ще ме издигне. Ще ме допусне до секирата, ще ми даде моя жертва, по моя воля избрана и посочена. Палач и жертва лесно си сменят местата. И каквато е изплашена жертвата, ръка целува на оня, който в палач я произведе. И да видиш тогава с каква радост сече главите…

Не се разделихме веднага, до обед Рашид ага ме напътства, както майстор чирака си. А към пет часа, щом поомекна малко слънцето, файтонът ме откара до къщата на Садък Бостанджи. Като жертва бях тръгнал, ама като палач идех тук…