Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Ама защо?! Защо си ги затрил? Туй не ми го побира главата! — изпусна си най-сетне парата капитан Мюмюн, придружена и от няколко псувни.

Общо взето, той беше прям човек, простодушен — измъчил се беше тия дни да си сдържа гнева от моята шмекерия. Не бързах да му отговоря, но и другите двама чакаха и аз замрънках:

— Няма да повярвате… Детинска работа… Не щях да взимам склада вече… нали Рашид ага каза: дяволът яйце снесъл… Не щях въобще да оставам… и по вашата работа. Ама как — неудобно ми беше… Помислих си — като им река, че нямам тескере, сами ще ме проводят… Пък то…

— Пак лъжеш! — изригна полицаят. — Ние те приехме без документи, разбрахме се, а ти после си ги хвърлил в дупката!

— Ама вече ви бях казал, че съм ги загубил… Затуй таквоз… — поправих му логиката по най-деликатен начин. — Иначе с тях щях да си замина…

— Не си толкоз глупав, Демир ефенди — неопределено каза Рашид ага, без да разбера дали оценяваше обяснението ми за хитроумно, или толкова глупаво, че да не прилича на фасона ми. — Макар че — замислено добави той — поет малко падаш. Стихчета съчиняваш ли?

— Не! — мрачно издумах аз светата истина.

— Че защо?! Не е дотам лошо — сви уста сакатият. — На младини и аз дращех. Ако ти е интересно, ще ти ги дам някой път. Ама да не ме гълчиш много! Детински опити са те… като твоите.

— Видяло телето пещ, помислило, че е манастир! — не се бе успокоил полицейският от това лирично отклонение.

— И не си малък — обади се кметът. — Двайсет и пет години имаш ли?

— След два месеца ще ги подкарам — отвърнах бързо.

— По-дърт изглеждаш — рече той. — И ти ли си всъщност Демир Папазоглу? Или на парахода си се присламчил?

— Как?! — подскочих аз, но Хуршид Яха гледаше не мен, а капитана.

— Проверено е — издъдна оня. — Имал е Сеид Османоглу чиновник Демир. Две години му служил без кусур и заедно заминали. Ама дали е тая керата̀50, не гарантирам. Може, както викаш, господин кмете, да се е проврял на парахода и… — Полицаят тръкна показалеца си по гръкляна и с още един жест дообясни как съм могъл да заколя истинския Демир Папазоглу и да го хвърля в морето. — Пък после с ханъмата заедно…

— Недейте, недейте! — припряно го спря Рашид ага. — Има време да разберем това нещо, ако толкова ни е потрябвало. Ей го Демир ефенди — и той ще ни помогне. Ама ние другата си работа не свършихме, даже не сме я преполовили. Все бързаш, капитане, с твоите подозрения — мигна тоя път укорно той с двете си очи.

При това напомняне кметът пак отиде до бюрото си и донесе протокола за моята проверка, в три екземпляра. Той беше по-кратък и малко общо имаше с предишното ми писание. Използваше се фактчето, че за една нощ две различни хотелски бележки са представени и на тая основа се правеше изводът, че всички разходни документи на Садък Бостанджи са фалшиви. Че сметката му е раздута, измамническа и с нищо не оправдава откраднатите народни пари. Отдолу бе оставено място за два подписа — моя и на данъчния. Хасан ефенди вече бе сложил своя.