Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 250
Перейти на страницу:

— Какви кючеци? — попитах стреснато.

— Не може да не си чувал — с досада рече Рашид ага. — Срещат се такива негодници, дето си вадят хляба с оная работа. Мъжки курви, продажници…

Та тия именно кючеци изцоцали парите на Бостанджи. Те му били и поръчителите в банката за втория заем. Двете хотелски бележки за една нощ също не били случайност. Защото Садък настанил и двамата в хотели, та като не му стигне единият, при другия да бяга. Пък после допуснал грешчица в калабалъка от документи, не прибрал втората квитанция. И тъй се издал…

— Нагаждате нещата, както ви е изгодно! — дръпнах се. — Това само го предполагате, а доказателства нямате. Добре, че аз сверих бележките, та да има какво да говорите. Не вярвам! Как тъй ще се изпедерасти изведнъж?

— И за това нещо е определен шейтан да отговаря — мръдна Рашид ага своите копита, скрити в кожените торби, сякаш за да припомни, че има ош-беш с дяволите и им знае службите. — Как и защо, не ми е известно, но и такива грехове стават. Хем по женската част го бива, хем и по другата налита… И ако за Садък не вярваш, за прадядо му добре се помни. Тая тайна на Бостанджиите открай време се е предавала и препредавала и си върви зад гърбовете им. Имало го е в рода им същото — защо пак да го няма?! А пък Съръбаир не забравя…

И той доразправи, че оня прапрадядо на Али паша, бостанджибашията, си довел младия стражник да му управлява имотите не само защото бил стегнат и сербез. Ами и за любовник го употребявал едновременно. Та като идвал големият велможа в тукашния си сарай, да има кой да му услужва. Тъй че първият Бостанджи хем завъдил харем и челяд, хем се подлагал за тайната работа. Ама такова нещо скрито не остава, макар че хората отвождали очи да не видят и заключвали усти — да не им отрежат езиците. От друга страна — помнели…

— Ето с каква кука се е закачил родът на Садък Бостанджи за съръбаирската земя — заключи Рашид ага. — За жалене ли е? Идва време скритото да излезе и грехът да се възмезди.

— Чий грях?! — навъсих се. — Какво общо има Садък с прадядо си и с неща, станали преди век и половина?

— Има! Не разбираш ли? — тихо рече Рашид ага, но с такваз сила отвътре си, че спрях да се препирам. — А моят прадядо — продължи след малко — ги зърнал веднъж случайно. Наредили на слугите — строшили му гръбнака. Колкото да се влече по корем в прахта до гроба си… Пък аз съм жив! Жив съм, човече!

Той леко се бе задъхал, но подхвана патериците, изправи се и без да ме изчака, повлече крака по алейката. Докато го гледах в гръб, усетих, че тоя намъчен човек много пъти бе прецеждал мъката на своя прадядо през собствената си неволя. И нито ще прости на Бостанджиите, нито ще изпусне потомъка им. Разбирах го, за миг го пожалих, но пак ме грабна страхът от живата му омраза. Щеше ли той мен да пожали? Да ме пусне, да не ме прави маша на своето отмъщение? Защо и аз да затъна в старите техни лайна и престъпления?… Когато се изравних с него, трошица жал не беше останала. Гадеше ми се от отврата, че още ще уговаряме как да затрием оня човек.

— Какво предлагаш, уважаеми? — рекох му. — И аз ли като кючеците?

— Сам ще прецениш. Ако трябва! — безмилостно отвърна Рашид ага. — Откъде ще го подхванеш, е твоя работа, ама нека разбере Садък Бостанджи, че непокаяните грехове тежат на земята!

— А нашият грях? — попитах. — Дето сега го готвим. Той къде ще отиде?

— Много чоплиш, Демир ефенди! — за пръв път се разгневи той. — Аз го вземам! Ще го издържат патравите ми крака. Пък идем ли при Аллах всичките, с дедите си и децата си, тогаз той ще ни оправи кой е бил прав и кой крив!…

— Аллах и сега види — рекох хрисимо. — Ама аз теб, Рашид ага, няма да те оставя сам в греха. И аз ще взема дял.

Той ме погледна недоумяващо — как тъй мулето се превърна в кротка овца, и гласът му проскърца:

— Ако не беше тоя живот, Демире, приятели можеше да бъдем.

Хай да му се не види човекът! За какъв друг живот говореше? Не знаех какво да мисля за него. И чувствата ми бяха объркани. Хем беше коварен и зъл, като змия ми заплиташе краката, хем нещо мечтателно таеше в себе си. Като мъртвите звезди бе Рашид ага. Изстинали те преди милион години, а светлината им още иде към нас. Така и той — ако се вгледаш по-дълго в душата му, ще забележиш сред мрака слабо сияние от някаква загаснала добринка.

1 ... 204 205 206 207 208 209 210 211 212 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)