Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Не съм виждала писмото му — казвам.
— Писал ѝ е — казва тихо Кромуел на краля.
— Той е мой син, разбира се, че ми пише — отвръщам на краля, пренебрегвайки Кромуел. — И ми каза, че ви е написал писмо. Не доклад, не книга, не нещо, предназначено за публикуване, не е споменавал нищо за заглавие. Каза ми, че сте поискали мнението му по определени въпроси, и той ви се подчинил: изучил въпроса, допитал се и написал мнението си.
— Това е изменническо мнение — заявява кралят. — Той е по-лош от Томас Мор, далеч по-лош. Томас Мор изобщо не биваше да умира за онова, което каза, и никога не е казвал нещо подобно. Мор трябваше да е жив днес, най-добрият от моите съветници, а синът ви — обезглавен вместо него.
Преглъщам.
— Реджиналд изобщо не е бивало да пише нищо, което дори се доближава до измяната — казвам тихо. — Трябва да ви помоля да му простите, ако е сторил това. Нямах представа какво пише. Нямах представа какво изучава. Той е ваш учен от много години, работи по ваши заповеди.
— Той казва това, което всички мислите! — Хенри се изправя на крака и се навежда към мен. Малките му очи блестят гневно. — Смеете ли да го отречете? В лицето ми? В лицето ми?
— Не зная какво казва той — повтарям. — Но никой от семейството ми в Англия не е изрекъл, помислил, или сънувал дори една предателска дума. Ние сме ви верни — обръщам се към Кромуел. — Незабавно положихме клетвата — казвам. — Вие затворихте абатството Бишам, основано от собственото ми семейство, а аз не възроптах, дори не и когато назначихте игумен по ваш избор и прогонихте игумена Ричард и всички каноници и опразнихте параклиса. Взехте скъпоценностите на лейди Мери по списъка, който ви направих, а когато я затворихте под ключ, ви се подчиних и никога не съм ѝ писала. Монтагю е ваш верен служител и приятел, Джефри ви служи в парламента. Ние сме ваши сродници, предани сродници, и никога не сме направили нищо срещу вас.
Внезапно кралят плясва по масата с тежката си ръка, и плясъкът прозвучава като изстрел.
— Не мога да понасям това! — изревава той.
Не трепвам, стоя напълно неподвижна. Обръщам се към него и го поглеждам право в лицето, както пазачът на Тауър гледа дивите зверове. Веднъж Томас Мор ми каза: „Никога не показвайте страх пред лъв или крал, иначе е свършено с вас.“
Кралят се надвесва напред и изкрещява в лицето ми:
— Накъдето и да се обърна, има хора, които заговорничат срещу мен, шушукат, пишат… — той помита ръкописа на Реджиналд на пода с нов гневен жест. — Никой не мисли какво правя за страната, никой не мисли как страдам, докато водя страната напред, извеждам ги от тъмнината на светло, служа на Бог, макар че всички около мен, всички… — внезапно се нахвърля на Кромуел: — Какво правят в Линкълн? Какво правят в Йоркшър? Какво говорят против мен? Защо не ги накарате да замлъкнат? Защо са се развилнели по улиците в Хъл? И защо позволихте на Поул да напише това? — изкрещява той. — Защо се държите като глупак?
Кромуел поклаща глава, сякаш удивен от собствената си глупост. И веднага, тъй като поема вината за лошата новина, се залавя да я омаловажи. Преди миг беше мой обвинител; сега ми помага да се защитя, и провинението моментално става много по-леко. Виждам го как се обръща, като танцьор в поетична драма, за да прескочи линията в противоположната посока.
— Херцогът на Норфолк ще потуши метежа на Север — казва той успокоително. — Няколко селяни, които крещят за хляб; не е нищо особено. А написаното от вашия учен Реджиналд Поул — това е нищо. Това е само едно лично писмо — казва той. — Това е само мнението на един човек. Ако ваше величество благоволи да го обори, как може то да запази някакво значение? Вашето разбиране по право е по-важно от неговото. Нима някой би го прочел, ако вие го отречете? Кой го е грижа какво мисли Реджиналд Поул?
Хенри отива бързо към прозореца и поглежда навън в мекия полумрак. Кукумявките, които живеят в таванските помещения на тази стара сграда, бухат, а докато той гледа, едра бяла улулица прелита тихо на яките си къси криле. Камбаните из целия голям град бият. За миг се запитвам какво би се случило какво ще се случи с този крал, ако камбаните започнат да бият наобратно и хората чуят сигнала да се вдигнат на бунт срещу него?
— Ще пишете на сина си — процежда Хенри, без да се обръща да ме погледне. — Ще му кажете да дойде в Англия и да се изправи пред мен, като мъж. Ще се отречете от него. Ще му кажете, че не е ваше дете, защото говори срещу вашия крал. Няма да търпя разделена вярност. Или служите на мен, или сте негова майка. Можете да избирате.