Проклятието на краля

— Кралица Джейн падна на колене пред краля и го помоли да възстанови абатствата, да не ги отнема от хората — Монтагю свежда глава като за молитва и ми шепне новината над броеницата си. — Линкълншър се е вдигнал да защити абатствата, няма нито едно село, което да не се е разбунтувало.

— Това ли е нашият момент?

Монтагю свежда глава още по-ниско, така че никой да не може да го види как се усмихва.

— Скоро — казва той. — Кралят изпраща Томас Хауард, херцога на Норфолк, да усмири простолюдието. Мисли, че това ще стане лесно.

— А какво мислиш ти?

— Моля се — от предпазливост Монтагю дори не казва за какво се моли. — А принцесата ти изпраща обичта си. Кралят доведе нея и малката лейди Елизабет в двора. За човек, който казва, че обикновените хора лесно ще бъдат укротени, е красноречив фактът, че поръчва да доведат дъщерите му при него, за да бъдат в безопасност.

Монтагю си тръгва веднага щом службата свършва, но не е нужно той да ми носи новини. Скоро цял Лондон жужи. Момчето на готвачката, изпратено на пазара за подправки, се прибира у дома с твърдението, че четиридесет хиляди мъже, въоръжени и снабдени с коне, влизат в Бостън.

Лондонският ми управител идва при мен да ми съобщи, че двете момчета от Линкълншър са избягали, отишли са си у дома, за да се присъединят към бунтовниците.

— Какво са си мислили, че ще направят? — питам.

— Полагат клетва — казва той с преднамерено небрежен тон. — Доколкото разбирам, се кълнат Църквата да получи обратно своите имоти и притежания, че манастирите няма да бъдат съборени, а ще бъдат възстановени, и че вероломните епископи и вероломни съветници, препоръчали тези неправди, ще бъдат прокудени от краля и от кралството.

— Дръзки искания — казвам, съхранявайки външно безразличие.

— Дръзки искания в лицето на опасността — добавя той. — Кралят изпрати приятеля си, Чарлс Брандън, херцога на Съфолк, да се присъедини към херцога на Норфолк срещу бунтовниците.

— Двама херцози срещу шепа глупци? — казвам. — Бог да пази обикновените хора от лекомислие и страдания.

— Обикновените хора могат и сами да се опазят. Не им липсват оръжия — казва той. — И не са малцина. Поземлените аристократи са с тях и имат коне и оръжия. Може би е по-добре именно херцозите да се погрижат за безопасността си. Казват, че Йоркшър е готов да се надигне, а Том Дарси е изпратил запитване до краля какъв трябва да бъде отговорът му.

— Лорд Томас Дарси? — Помислям си за човека, който носи герба ми с теменужката в джоба си.

— Бунтовниците имат знаме — продължава моят управител. — Потеглят под знамето с петте рани на Христос. Казват, че това е свещена война. Църквата срещу неверника, обикновените хора срещу краля.