Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Кралят иска синът ви да дойде в двора и да обясни писмото си — казва ми той. С ъгълчето на окото си виждам как един от писарите спира за миг с вдигнато перо, чакайки да запише отговора ми.
— Моля се да дойде — казвам. — Като негова майка ще му кажа, че трябва да дойде. Редно е да прояви пълно покорство към негово величество, както правим всички, както е възпитан да прави.
— Сега негово величество вече не се гневи на своя братовчед Реджиналд — казва благо Кромуел. — Иска да разбере доводите му, иска Реджиналд да разговаря с други учени, за да могат да постигнат съгласие.
— Каква изключително добра идея. — Поглеждам право в усмихнатото му лице. — Ще кажа на Реджиналд да дойде веднага. Ще добавя една бележка към писмото си.
Кромуел, великият лъжец, великият еретик, великото оръдие на господаря си, свежда глава, сякаш е впечатлен от моята преданост. Аз, не по-малко лицемерна от него, се покланям в отговор.
Л’Ербер, Лондон
Октомври 1536 г.
Монтагю идва да ме види в дома ми рано сутринта, докато придворните са на литургия. Влиза в параклиса ми и коленичи до мен на каменните плочи, докато свещеникът, наполовина скрит от олтарната преграда, с гръб към нас, извършва тайнствата на литургията и измолва Божията благословия над мен и безмълвно коленичилото ми домакинство.
Отзад, недокосвана и нечетена, е Библията, която кралят е наредил да се постави във всяка църква. Всеки от моето домакинство вярва, че Бог говори на латински на своята Църква. Английският е езикът на обикновените простосмъртни, на пазара, на бунището. Как може нещо, които идва от Бог, да бъде записвано на езика на овчарите и търговците? Бог е Словото, той е Папата, свещеникът, хлябът и виното, тайнственият латински език на литанията, нечетимата Библия. Но ние не се противопоставяме на краля по този въпрос, не му се противопоставяме по никой въпрос.
— Кралица Джейн падна на колене пред краля и го помоли да възстанови абатствата, да не ги отнема от хората — Монтагю свежда глава като за молитва и ми шепне новината над броеницата си. — Линкълншър се е вдигнал да защити абатствата, няма нито едно село, което да не се е разбунтувало.
— Това ли е нашият момент?
Монтагю свежда глава още по-ниско, така че никой да не може да го види как се усмихва.
— Скоро — казва той. — Кралят изпраща Томас Хауард, херцога на Норфолк, да усмири простолюдието. Мисли, че това ще стане лесно.
— А какво мислиш ти?
— Моля се — от предпазливост Монтагю дори не казва за какво се моли. — А принцесата ти изпраща обичта си. Кралят доведе нея и малката лейди Елизабет в двора. За човек, който казва, че обикновените хора лесно ще бъдат укротени, е красноречив фактът, че поръчва да доведат дъщерите му при него, за да бъдат в безопасност.
Монтагю си тръгва веднага щом службата свършва, но не е нужно той да ми носи новини. Скоро цял Лондон жужи. Момчето на готвачката, изпратено на пазара за подправки, се прибира у дома с твърдението, че четиридесет хиляди мъже, въоръжени и снабдени с коне, влизат в Бостън.
Лондонският ми управител идва при мен да ми съобщи, че двете момчета от Линкълншър са избягали, отишли са си у дома, за да се присъединят към бунтовниците.
— Какво са си мислили, че ще направят? — питам.
— Полагат клетва — казва той с преднамерено небрежен тон. — Доколкото разбирам, се кълнат Църквата да получи обратно своите имоти и притежания, че манастирите няма да бъдат съборени, а ще бъдат възстановени, и че вероломните епископи и вероломни съветници, препоръчали тези неправди, ще бъдат прокудени от краля и от кралството.
— Дръзки искания — казвам, съхранявайки външно безразличие.
— Дръзки искания в лицето на опасността — добавя той. — Кралят изпрати приятеля си, Чарлс Брандън, херцога на Съфолк, да се присъедини към херцога на Норфолк срещу бунтовниците.
— Двама херцози срещу шепа глупци? — казвам. — Бог да пази обикновените хора от лекомислие и страдания.
— Обикновените хора могат и сами да се опазят. Не им липсват оръжия — казва той. — И не са малцина. Поземлените аристократи са с тях и имат коне и оръжия. Може би е по-добре именно херцозите да се погрижат за безопасността си. Казват, че Йоркшър е готов да се надигне, а Том Дарси е изпратил запитване до краля какъв трябва да бъде отговорът му.
— Лорд Томас Дарси? — Помислям си за човека, който носи герба ми с теменужката в джоба си.
— Бунтовниците имат знаме — продължава моят управител. — Потеглят под знамето с петте рани на Христос. Казват, че това е свещена война. Църквата срещу неверника, обикновените хора срещу краля.