Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Самент скръсти ръце.
– Смели думи, ами Хралупата? Тя ще спази ли Пакта?
– Хралупата е моя – намеси се ядосано Райнбек – и ще прави каквото наредя.
Тамос стисна зъби, но кимна.
– Думите на брат ми са верни.
– Имате ли план за тази велика атака, лорд командире, или това са просто празни приказки? – попита настоятелно Самент. – Юкор няма да пожертва войниците си заради тях.
Тамос кимна.
– Ще изпратим армия, за да осъществи контакт с Лактън, и ще обединим силите си. Ще нападнем Пристан по суша, докато корабите им се промъкнат по вода. Ще ги смажем в обсада и когато пролетта размрази труповете, вече ще имаме твърда граница.
– А Райзън? – попита Самент.
– Няма да бъде спечелен за един сезон или за година. Но когато видят, че шарумите може да бъдат победени, райзънци ще се надигнат. По брой надвишават красиянците, трябва само да си върнат смелостта.
– Планът ти включва доста вяра, братко – каза Райнбек.
– Така е – съгласи се Микаел. – Имаш ли изобщо представа колко пустинни плъхове има в Пристан?
Тамос изгуби част от въодушевлението си.
– Не точно...
– Не можеш да очакваш от Юкор или от мен да пожертваме хората ни заради някакъв неопределен план – сопна му се Райнбек.
– Имаме разузнавачи... – започна Тамос.
– Не е достатъчно. – Райнбек го посочи с пръст. – Ще вземеш петдесет Дървени войници и ще отидете на юг, за да огледате позициите на врага и лично да осъществите контакт с докмастерите. Да видим какво ще кажат те за плана ти.
Тамос примигна и Роджър ясно чу звука на щракващия капан. Херцогът му даваше желаното, но петдесет мъже да навлязат в непозната вражеска територия? Това беше самоубийствена мисия и Роджър не се съмняваше, че херцогът е наясно с това.
Тамос се поклони вдървено.
– Както наредите, братко.
– Аз ще ви придружа – рече неочаквано Самент. – С петдесет Планински копия.
Райнбек и другите принцове го изгледаха сащисано, но в очите на мливарския лорд отново се беше появил онзи нетърпелив блясък и те разбраха, че говори сериозно.
– Решено, значи – каза Райнбек.
– Кога тръгваме? – попита Гаред.
– На сутринта след Ергенския бал – отвърна Райнбек. – Но в Лактън ще отиде само Тамос. Вие, бароне, ще изберете бъдещата си съпруга на бала и ще се върнете у дома заедно с нея. Провинция Хралупата е ваша до завръщането на графа.
„Ако изобщо се върне“, помисли си Роджър.
Глава 21. Плевичарката
333 СЗ зима
Аманвах отпи от чая си, наблюдавайки с хладен поглед Арейн и Лийша.
– Питайте – каза най-после тя.
– Какво да питаме, скъпа? – попита Арейн.
Аманвах остави чашката и подложната чинийка.
– Дори заровете да не ми бяха казали какъв ще бъде въпросът, той е очевиден, предвид слуховете, които се носят из двореца.
Арейн не захапа стръвта.
– Просвети ни тогава.
– Искате да знаете дали мога да използвам алагай хора, за да открия причината, поради която херцогът не може да стане баща, и дали мога да го излекувам с магията на хора.
Известно време Арейн я гледа втренчено.
– Можеш ли? Ще го направиш ли?
Аманвах се усмихна.
– Вече открих проблема и да, бих могла да го излекувам.
– Но няма да го направиш – предположи Арейн.
– А вие бихте ли го направили на мое място? – попита Аманвах.
– Защо ни накара да те питаме, щом нямаш намерение да помагаш? – попита Лийша. – Защо изобщо попита заровете си?
– Дори дама’тингите не могат да устоят на някоя загадка – отвърна Аманвах. – А и аз вече ви помогнах, като ви казах, че е възможно. Останалото ще трябва да откриете сами. Аз съм тук като дживах ка на Роджър, а не като шпионка или... гинджаз.
– Гинджаз? – попита Лийша.
– Предателка. – Лицето на Арейн помръкна. – Далеч сте от дома си, принцесо. Може би все пак ще успеем да ви убедим.
Аманвах поклати глава.
– Не можете да ми предложите нищо, с което да ме разубедите, и никое мъчение няма да ме принуди да кажа онова, което не желая да узнаете. Сами си решавайте проблемите.
– Ако не успеем, все едно предаваш Анжие в ръцете на херцог Юкор – каза Лийша.
Той ще се обяви за крал и скоро след това ще обяви война на народа ти.
Аманвах сви рамене.
– Вие също смятате да го направите, иначе сте просто страхливци. Няма никакво значение. Баща ми е Избавителят. Когато се върне, за да завладее народа ви, те ще се поклонят пред него. А докато това стане, аз нямам никакъв интерес към политическите ви игрички.