Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Не аз съм свидетелят, госпожо Дафо. Аз съм адвокатът, който задава въпросите. Сигурна ли сте, че сте видели баща си няколко седмици преди да почине?
— Ами, ммм, не мога да твърдя категорично.
— Благодаря ви. Сега относно децата ви — Уил и Лий Ан, нали? Кога за последен път видяха дядо си преди смъртта му?
— За бога, господин Бриганс. Нямам представа.
— Но вие заявихте, че непрекъснато са се виждали с него.
— Ама разбира се. Те обичаха дядо си.
— А той обичаше ли ги?
— Обожаваше ги.
Джейк се усмихна и се приближи към масичката, на която се намираха веществените доказателства. Взе два листа хартия и погледна към Рамона.
— Това е завещанието, което баща ви е написал преди смъртта си. Съдебните заседатели вече са виждали това веществено доказателство. В шестия абзац баща ви пише, цитирам: „Имам две деца — Хършъл Хъбард и Рамона Хъбард Дафо, — те също имат деца, но не знам колко, защото не съм ги виждал от доста време“. Край на цитата. — Джейк остави завещанието обратно на масата и попита: — Между другото, на колко години е Уил?
— На четиринайсет.
— А на колко години е Лий Ан?
— На дванайсет.
— Значи за последен път сте родили преди дванайсет години?
— Да, точно така.
— Но баща ви не е знаел дали нямате още деца?
— Не може да се вярва на това завещание, господин Бриганс. Баща ми е бил умопомрачен, когато го е написал.
— Струва ми се, че това трябва да решат съдебните заседатели. Нямам повече въпроси.
Джейк седна и получи бележка от Куинс Лънди, която гласеше: „Блестящо. Размаза я“. Точно в този момент от процеса, от кариерата си, всъщност от живота си, Джейк наистина се нуждаеше от стимул. Приведе се към него и му прошепна:
— Благодаря.
Уейд Лание се изправи.
— Господин съдия, призоваваме господин Иън Дафо, съпруг на Рамона Хъбард.
Иън се появи на свидетелското място, несъмнено подкован и готов да поднесе поредната фантасмагорична разходка по алеята на спомените. По средата на показанията му Куинс Лънди плъзна още една бележка към Джейк: „Тези хора се престарават да убедят заседателите. Според мен не се получава“.
Джейк кимна, търсейки възможност да захапе изпусната дума, в която да се вкопчи и да я обърне срещу свидетеля. След прекомерната театралност на жена си Иън се представи като безобидно скучен. Даде почти същите отговори, но без никаква емоция.
Чрез свои тайни канали и източници Джейк, Хари Рекс и Лушън бяха изровили малко мръсотия за Иън. От известно време бракът му беше разклатен. Той предпочиташе да стои далече от къщи и обясняваше отсъствията си с работа. Здравата кръшкаше. Жена му пиеше прекалено. Освен това някои от сделките му бяха пред провал.
Първият въпрос от кръстосания разпит на Джейк гласеше:
— Твърдите, че се занимавате с недвижими имоти, нали?
— Точно така.
— Притежавате ли изцяло или част от компания на име Кей Ел Ди Билокси Груп?
— Да.
— Тази компания ли се опитва да ремонтира Гълф Коуст Мол в Билокси, Мисисипи?
— Да.
— Бихте ли казали, че компанията е финансово стабилна?
— Зависи какво имате предвид под „финансово стабилна“.
— Добре, да го дефинираме така: преди два месеца вашата компания Кей Ел Ди Билокси Груп била ли е съдена от Фърст Гълф Банк за неизплащане на кредит в размер от два милиона долара? — Джейк държеше и размахваше някакви защипани заедно документи. Разполагаше с доказателства.
— Да, но има още подробности.
— Не съм питал за тях. Вашата компания не е ли съдена и миналия месец от банка в Ню Орлиънс, наречена „Пикаюн Тръст“, за два милиона и шестстотин хиляди долара?
Иън пое дълбоко дъх и накрая отговори:
— Да, но тези дела още не са приключили и ние сме завели насрещни.
— Благодаря. Нямам повече въпроси.
Иън слезе от свидетелското място в пет без петнайсет и за миг съдия Атли се зачуди дали да не прекрати заседанието до четвъртък сутринта. Уейд Лание му помогна с думите:
— Господин съдия, бих искал да призовем свидетел, който няма да отнеме много време.
Ако Джейк подозираше какво предстои, щеше да протака малко повече с Иън, щеше да се помотае още, за да избегне втори удар поне до следващия ден. В крайна сметка обаче съдебните заседатели си тръгнаха към къщи с още по-ниско мнение за Сет Хъбард и неговите склонности от преди.