Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Освен това — добави Елейн, — така ще можеш да ни държиш под око. — Нинив издаде гърлен звук, много приличащ на стон. Тя не разбираше ли, че трябва да го примамят с нещо? Не че беше обещала наистина да му позволи да ги държи под око.
Той обаче сякаш не чу нито нея, нито Нинив. Измъченият му поглед се втренчи някъде през нея.
— Защо проклетите зарове трябваше да спрат точно сега? — простена Мат толкова тихо, че тя едва го чу. Какво, в името на Светлината, искаше да каже с това?
— Отредените ви покои са като за крал, господ… Мат. Тилин лично ги избра, точно под нейните. Тя лично прояви голям интерес. Мат, ти не би обидил кралицата, нали?
Само един поглед към лицето му и Елейн бързо преля да отвори прозореца и да излее през него пълния леген. Ако изобщо бе виждала някога човек, готов всеки момент да си изпразни стомаха, то този човек точно в този миг се взираше в нея с кръвясалите си очи.
— Не разбирам защо трябва да се безпокоим толкова — каза тя. Всъщност самата тя маи беше доста обезпокоена. Някои от слугините тук сигурно му се оставяха да ги опипва, но тя се съмняваше, че в палата ще се намерят много такива, ако изобщо се намерят. Там той нямаше да може и да се напива или да играе комар. Тилин със сигурност нямаше да му позволи да бъде лош пример за Беслан. — Всички трябва да правим малки жертви. — С усилие спря дотук, въздържайки се да му изтъкне, че неговата жертва е нищо и никаква, и при това съвсем уместна, докато техните — чудовищни и несправедливи, каквото и да разправяше Авиенда. Нинив във всеки случай негодуваше срещу каквато и да било жертва.
Той отново зарови глава в шепите си и заиздава приглушени звуци, а раменете му се разтресоха. Смееше се! Тя надигна празния леген с поток от Въздух — искаше й се да го удари с него по главата. Когато обаче отново вдигна очи, Мат, кой знае защо, изглеждаше разгневен.
— Жертви ли? — озъби се той. — Ако аз ви помолех да направите същото, ушите щяхте да ми скъсате и покрива щяхте да сринете на главата ми! — Пиян ли беше все още?
Тя реши да не обръща внимание на ужасния му поглед.
— Като стана дума за главата, ако приемеш едно Церене, сигурна съм, че Нинив няма да има нищо против. — Едва ли Нинив някога в живота си се бе ядосвала повече от сега, така че би трябвало да може да прелее.
Нинив трепна и я изгледа сърдито, но побърза да каже:
— Разбира се. Ако искаш. — Цветът по бузите й потвърди всичките подозрения на Елейн за случилото се между нея и Мат онази сутрин.
Любезен както винаги, той изсумтя презрително.
— Вие за главата ми забравете. Ще се оправя аз и без Айез Седай. — А след това, просто за да обърка нещата още повече, Елейн беше сигурна в това, добави някак колебливо: — Все пак ви благодаря, че ме попитахте. — Почти все едно че го мислеше сериозно!
Елейн едва се сдържа да не зяпне. Познанията й за мъжете се ограничаваха до Ранд и всичко, което бяха казвали Лини и майка й. Дали и Ранд щеше да се окаже толкова объркващ като Мат?
Накрая, преди да си тръгнат, тя се постара да измъкне обещанието му, че веднага ще се премести в палата. Нинив й бе изтъкнала, че когато той обещае нещо, държи на думата си, макар и неохотно, но една пукнатинка да му оставиш, ще намери сто начина да ти се измъкне. Това й го бе подчертала дебело. Той даде обещанието си с мрачна, негодуваща гримаса. Освен ако и това не беше само заради очите му. Не, съжаление към този човек не можеше да си позволи да изпита. Просто не биваше.
След като излязоха в коридора и вратата на стаята на Мат се затвори, Нинив размаха юмрук към тавана.
— Този човек и камък може да извади от търпение! Чак се радвам, че си стискаше така главата! Чу ли ме? Радвам се! Беля ще е той. Беля, и то каква!
— Вие двете ще му причините повече беля, отколкото той сам — каза една жена, която крачеше по коридора право към тях. Жена с леко посивяла коса, строго лице и властен тон. На всичко отгоре ги гледаше много навъсено. Въпреки брачния нож, стърчащ от пазвата й, беше твърде светлокоса за ебударка. — Направо не повярвах, когато Кайра ми каза. Ей, ама наистина не съм виждала толкова много глупост, изсипана само в две рокли.
Елейн я изгледа от глава до пети. Дори като новачка не бе навикнала да й държат такъв тон.
— Вие пък коя сте, добра ми жено?
— Ами, може пък да съм и добра, и съм Сетале Анан, собственичката на този хан, добро ми чедо — последва сухият отговор. След което жената отвори някаква врата, хвана ги под мишниците и ги бутна вътре толкова бързо, че на Елейн и се стори, че пантофките й направо се отлепиха от пода.
— Вие, изглежда, нещо се заблуждавате, госпожо Анан — каза тя хладно, след като жената ги пусна и затръшна вратата.