Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Елейн успя да обуздае нервите си. Доникъде нямаше да стигнат, ако скочеха да го напердашат.
— Ние ще се вслушваме във вашия съвет и ще го приемаме, когато е разумен, господин… Мат — смъмри го тя леко. Разбира се, не можеше да е повярвал, че са му обещали да… Но само като го погледна разбра, че е точно така. О, Светлина небесна! Нинив май беше права. Той наистина щеше да се окаже голяма беля.
Тя обаче си стисна здраво юздите. Преля отново, надигна палтото му от стола и го окачи където му беше мястото — на окачалката зад вратата, за да може да седне, изправи гръб и заоправя грижливо полите си. Да спази обещанията си към господин Каутон — към Мат — и към себе си щеше да е доста трудно, но нищо от това, което той кажеше или направеше, не можеше да я засегне. Нинив изгледа единственото друго място, където можеше да се седне — малко трикрако столче — и остана права. Кракът й затропа злокобно.
— Ата-ан Миере го наричат „Купата на ветровете“, господин… Мат. То е тер-ангреал.
Когато привърши, болнавото му лице светна от възбуда.
— Виж ти, такова нещо си струва да намери човек — измърмори той. — В Рахад, казваш. — Той поклати глава и потръпна. — Вижте сега какво ще ви кажа. Никоя от двете няма да стъпва от другата страна на реката без четирима или петима от моите Червени ръце с всяка от вас. Както и извън палата, впрочем. Биргит каза ли ви за оная бележка, дето ми я бяха пъхнали в палтото? Сигурен съм, че й казах. А на всичко отгоре и тоя Карридин с неговите Мраколюбци. Не можете да ме убедите, че не ни гласи нещо.
— Всяка Сестра, която поддържа Егвийн като Амирлин, е застрашена от Кулата. — С телохранители навсякъде? Светлина! Очите на Нинив блеснаха опасно, — а кракът й затропа още по-бързо. — Не можем да крием, госп… Мат, и няма да го крием. За Джайчим Карридин ще се погрижим като му дойде времето. — Не бяха обещавали да му казват всичко и не можеха да позволят да се отдръпне. — Сега ни чакат по-важни неща.
— Като му дойдело времето ли? — повиши той глас невярващо, но Нинив веднага го сряза:
— По четирима-петима с всяка? — изръмжа тя кисело. — Но това е тъ… — За миг притвори очи и продължи по-меко. Съвсем мъничко по-меко. — Искам да кажа, това просто не е разумно. Елейн и аз, Биргит и Авиенда. Че ти нямаш толкова много войници. Все едно, това, от което имаме нужда, си само ти. — Последното сякаш едва го измъкна от устата си. Твърде много приличаше на признание.
— Биргит и Авиенда нямат нужда от гледачи — отвърна й той разсеяно. — Предполагам, че тази „Купа на ветровете“ е по-важна от Карридин, но… Не ми се струва редно да оставим разни Мраколюбци да се разхождат на воля.
Лицето на Нинив бавно взе да се изчервява, докато не стана мораво. Елейн погледна своето в огледалото и се успокои, че е успяла да се овладее. Външно поне. Този мъж заслужаваше да бъде набит и здраво нахокан! Гледачи? Не можеше да реши кое е по-лошо, че им подхвърли тази люта обида ей така, нарочно, или че го беше направил, без да се усети. Тя отново се погледна в огледалото и леко свали вирнатата си брадичка. Гледачи значи! Беше самото спокойствие.
Той ги изгледа с кръвясалите си очи, но изглежда, не забеляза нищо. После попита:
— Това ли е всичко, което ви каза Биргит?
— И то стига, дори за такъв като тебе! — сопна му се Нинив.
Необяснимо защо, той изглеждаше изненадан и видимо доволен.
— Тъй като — продължи Нинив — В момента не си в състояние да тръгнеш с нас никъде — недей да ми се въсиш, Мат Каутон; това не е обида, а си е чистата истина! — няма да е зле този предиобед да се погрижиш да се преместиш в палата. И не си въобразявай, че ще ти помогнем да си пренесеш вещите. Не съм обещавала да ти ставам и товарен кон.
— В „Скитащата жена“ си ми е много добре — заговори той сърдито, но после млъкна и на лицето му се изписа удивление. И ужас, готова беше да се обзаложи Елейн. Е, като си е направил главата на диня, ще му се наложи да поръмжи малко. Така поне се чувстваше нейната, когато прекалеше с пиенето. Поука, разбира се, нямаше да си вземе. Лини винаги казваше, че мъжете непрекъснато си пъхат ръцете в огъня, мислейки си, че този път няма да се опарят.
— Не можеш да очакваш, че ще намерим Купата още на първия опит — продължи Нинив, — все едно дали си тавирен, или не. Да излизаме всеки ден ще е много по-лесно, ако не се налага да пресичаме площада. — Ако не се налага да го чакат всяка сутрин, това имаше предвид. Според нея махмурлукът не беше единственото извинение, което щеше да си намира, за да се излежава и помотава с часове, съвсем не.