Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Поклати глава.
Сузана посърна.
— Напоследък спи спокойно — сподели Еди. — Мия не се е проявявала.
— Росалита твърди същото — добави Калахан.
— Накарал си тази бабетка да ме следи? — изсумтя Сузана с пискливия глас на Дета, но се усмихна.
— От време на време — призна Калахан.
— Да не се занимаваме повече с въпроса за мъничето предложи Роланд. — Трябва да обсъдим проблема с Вълците. Него и още нещо.
— Роланд… — започна Еди, но Стрелеца го спря.
— Знам колко много други въпроси има пред нас. Знам колко са спешни. Също така обаче знам, че ако позволим нещо да ни разсее, можем да загинем тук, в Кала Брин Стърджис, а мъртвите стрелци не могат да помогнат на никого. Нито да продължат мисията си. Съгласни ли сте?
Той ги огледа. Никой не отговори. В далечината звучеше детски хор. Пееха силно, весело и невинно. Нещо за комала.
— Има все пак една малка подробност, която трябва да обсъдим — добави Роланд. — Тя засяга теб, отче. И Пещера та на портала. Съгласен ли си да минеш през вратата и да се върнеш в своя свят?
— Шегуваш ли се? Възможност да се върна, дори съвсем за малко? Иска ли питане!
Роланд кимна:
— По-късно днес двамата можем да се разходим до пещерата и да те изпратя в Ню Йорк. Нали знаеш къде е парцелът?
— Да, минавал съм хиляди пъти покрай него.
— И знаеш какво е пощенски код? — осведоми се Еди.
— Ако господин Тауър е изпълнил нарежданията ти, трябва да е написан на ъгъла на оградата от страната на Четирийсет и шеста улица. Това между другото е гениална идея.
— Записваш номера… а също и датата — продължи Роланд. — Трябва да следим как тече времето там. Тук Еди е прав. Записваш ги и се връщаш. После, след събранието в Павилиона, трябва пак да отидеш. — Този път в градчето, където са се скрили Тауър и Дипно — досети се Калахан.
— Да.
— Ако ги намериш, искам да говориш главно с господин Дипно — намеси се Джейк; изчерви се, когато всички се обърнаха към него, но продължи: — Тауър е малко упорит… — Това е най-крещящото омаловажаване, което съм чувал — възкликна Еди. — Когато го намериш, вероятно ще е обиколил дузина стари книжарници и ще е накупил бог знае колко първи издания на „Деветнайсетият нервен срив на Индиана Джоунс“.
— …но господин Дипно ще те изслуша — завърши мисълта си Джейк.
— Слуша, Ейк — извика Ко и се претърколи. — Слуша, чина!
Джейк почеса животинчето по корема и добави:
— Ако някой може да убеди господин Тауър да направи, каквото му кажем, това е Дипно.
Калахан кимна:
— Добре. Чувам те добре.
Пеещите деца се приближаваха. Сузана се обърна, но още не се виждаха; предположи, че вървят по Речната улица. Ако беше така, щеше да ги види, когато излязат на главната при магазина на Тук. Неколцина от клиентите на стълбището вече проточваха вратове, за да ги наблюдават. Роланд погледна Еди с лека усмивка:
— Навремето, когато използвах думата „предполагам“, ти ми каза една мъдрост от твоя свят. Бих искал пак да я чуя, ако си я спомняш. Еди се ухили:
— „Една патка предполагала, предполагала, па взела, че се удавила“, това ли имаш предвид?
Роланд кимна:
— Умна приказка. Въпреки това сега ще направя едно предположение и нека то да е нашата надежда, че ще оцелеем след всичко това. Не ми харесва, но няма друг избор. Предположението ми е, че само Бен Слайтман и Анди работят срещу нас. Че ако ги отстраним, когато дойде време, никой няма да издава ходовете ни на врага.
— Не го убивайте — прошепна Джейк.
Беше притиснал Ко до себе си и нервно чешеше главата и дългата му шия. Животинчето търпеше безропотно.
— Моля за прошка, Джейк — каза Сузана и се наведе към него. — Не съм…
— Не го убивайте! — Този път гласът му прозвуча хрипкаво, сякаш след миг момчето щеше да избухне в сълзи. — Не убивайте таткото на Бени. Моля ви.
Еди нежно го потупа по главата:
— Джейк, таткото на Бени Слайтман иска да изпрати десетки деца в Тъндърклап само за да спаси своето. Добре знаеш как ги връщат. — Да, но той е убеден, че няма друг избор, защото…
— Можеше да избере да ни подкрепи — каза хладно Роланд.
— Да, но…
Но какво? Джейк не знаеше. Беше мислил много по този въпрос и не знаеше. Внезапно по страните му се застинаха сълзи. Калахан понечи да го докосне, но той отблъсна ръката му.
Роланд въздъхна:
— Ще направим всичко възможно да не го убиваме. Обещавам ти. Не знам дали така е по-добре, защото Слайтманови ще бъдат прогонени, но може би ще се преместят в някой друг град от Полумесеца и ще започнат нов живот. И слушай, Джейк — Бени Слайтман не бива да научава, че си подслушал баща му и Анди.
Момчето го гледаше с невярващ поглед. Пукната пара не даваше за Слайтман Старши, но за нищо на света не искаше Бени да научи, че Джейк го е разкрил. Вероятно това бе постъпка на страхливец, но въпреки това не искаше Бени да знае.