Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Преди време, в един друг живот, Роланд беше обещал да се грижи за Джейк Чеймбърс, но го бе оставил да падне в пропастта. Джейк си беше мислил, че няма по-тежко предателство от това. Сега не беше сигурен. Такива мрачни мисли дълго го държаха буден. Накрая, близо половин час преди небето над хоризонта да просветлее, той най-после се унесе в неспокоен сън.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Вълшебният свирач
— Ние сме ка-тет. Ние сме един от многото. — Стрелеца забеляза скептичния поглед на Калахан и кимна: — Да, отче, ти си един от нас. Не знам откога, но съм убеден, че е така. Моите приятели също.
Джейк кимна. Също Еди и Сузана. Бяха в Павилиона; след като чу разказа на Джейк, Роланд вече не искаше да се съвещават в къщата на свещеника, нито дори в задния двор. Подозираше, че Слайтман и Анди — а може би някой друг, неизвестен засега приятел на Вълците — са поставили микрофони навсякъде. Небето беше сиво, като пред дъжд, но времето оставаше изненадващо топло за късната есен. Някой съвестен гражданин бе почистил падналите листа около сцената и тревата бе зелена като през лятото. Неколцина пускаха хвърчила, влюбени двойки се разхождаха хванати за ръце, двама-трима амбулантни търговци дебнеха клиенти и хвърляха плахи погледи към облачното небе. На платформата за оркестъра музикантите, които ги бяха поздравили с идването им в Кала Брин Стърджис, репетираха някаква нова мелодия. На няколко пъти отделни граждани понечваха да се приближат към Стрелеца и приятелите му, но Роланд поклащаше глава и те бързо се отказваха. Дните за разяснения бяха минали.
— След четири дни целият град ще се събере — рече Роланд, — не само мъжете.
— Лесно ти е да кажеш целия град — измърмори Сузана. — Как ще се съберат в Залата?
— Няма да е в Залата — обясни Калахан. — За да има място, трябва да е тук. Ще запалим факлите и ще съберем всички в Павилиона.
— Ами ако вали? — попита Еди.
Калахан вдигна рамене:
— Ако вали, ще се намокрят.
— Четири дни до събранието и девет до идването на Вълците — отбеляза Роланд. — Това вероятно е последният ни спокоен разговор. Нямаме много време, затова да обсъдим добре всичко.
Той протегна ръце. Джейк и Сузана поеха дланите му. След малко петимата се държаха за ръце.
— Виждаме ли се един друг?
— Виждам те много добре — каза Джейк.
— Много добре, Роланд — потвърди Еди.
— Ясно като бял ден, сладурче — усмихна се Сузана.
Ко, който душеше тревата наблизо, не каза нищо, но намигна.
— Отче? — попита Роланд.
— Виждам те и те чувам много добре — отговори Калахан. — И се радвам, че се включих. Поне засега.
Роланд, Еди и Сузана бяха чули по-голямата част от разказа на Джейк; Джейк и Сузана знаеха основното за случилото се с Еди в Ню Йорк. Сега Калахан научи и двете истории. Слушаше с ококорени очи и час по час зяпваше изумено. Когато Джейк му каза как се беше скрил в килера, той се прекръсти. По едно време се обърна към Еди:
— Нали не говореше сериозно за убийството на жените и децата? Нали е било само блъф?
Еди вдигна поглед към мрачното небе, замисли се и се усмихна. После се обърна към Калахан:
— Роланд ми разказа, че за човек, който не обича да го наричат „отче“, си приел доста бащинска позиция по един определен въпрос.
— Ако говориш за аборта.!.
Еди вдигна ръка:
— Не говоря за нищо конкретно. Просто имаме работа за вършене и се нуждаем от помощта ти. Изобщо не ни трябва да ни проваляш с католическите си глупости. Затова да кажем, че съм блъфирал, и да продължаваме. Приемаш ли? Отче!
В усмивката на Еди имаше напрежение и раздразнение. Страните му бяха поруменели. Калахан се замисли, после кимна:
— Да. Значи си блъфирал. Да не се занимаваме с това, продължавайте.
— Добре. Еди погледна Роланд.
— Първият ми въпрос е към Сузана — каза Стрелеца. — И е прост: как се чувстваш?
— Отлично.
— Наистина ли?
Тя кимна:
— Самата истина, благодаря, сай.
— Не те ли боли тук? — попита Роланд и потърка лявото си слепоочие.
— Не. И безпокойството, което изпитвах точно след залез слънце, също изчезна. И я ме погледни! — Тя прокара ръка по гърдите, ханша и бедрата си. — Леко съм отслабнала. Роланд… веднъж четох, че някои диви животни — хищници като дивите котки и тревопасни като елените и зайците — смилат зародишите си, ако условията не са подходящи за развитието им. Не мислиш ли…
Тя замълча и впи в него поглед, пълен с надежда. На Роланд му се искаше да приеме тази хубава идея, но не можеше.