Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Той отиде да събере камъни, защото всеки гроб, изкопан с голи ръце, никога не е достатъчно дълбок, а животните, дори и в питомен свят като този, са винаги гладни. Нареди камъните в горната част на дупката; купчината изровена пръст бе толкова черна, че наподобяваше черен сатен. Ко лежеше до главата на момчето и гледаше как Стрелеца ходи да събира още и още камъни и се връща, без да каже нищичко. Пухкавото зверче бе толкова различно от събратята си; Роланд предполагаше, че изумителните способности на рунтавелкото бяха накарали себеподобните му да го прогонят от техния тет и това далеч не бе станало по цивилизован начин. Когато го срещнаха недалеч от градчето Ривър Кросинг, той бе толкова измършавял от глад, че сякаш щеше да издъхне всеки момент, а на единия му хълбок се виждаше ужасен белег от ухапване. Рунтавелкото се бе привързал към Джейк от самото начало — „Ясно като естествените нужди“, би казал Корт (или самият Стивън Дисчейн, ако това имаше някакво значение). Именно с момчето говореше най-много; ето защо Стрелеца се боеше, че Ко никога вече няма да проговори отново, и тази мисъл само потвърждаваше за пореден път размера на загубата, която ги бе връхлетяла.
Той си спомни как момчето стои пред хората от Кала Брин Стърджис, обляно от светлината на факлите, а лицето му изглежда толкова младо и красиво, сякаш ще живее вечно. „Аз съм Джейк Чеймбърс, син на Елмър, наследник на Елд от ка-тет Деветдесет и девет“, бе казал той и о, изгубено, сега бе в Деветдесет и девета, а гробът му го очакваше — изкопан, чист и готов за него.
Роланд отново заплака. Зарови лице в дланите си и се затресе, както стоеше на колене, обгърнат от опияняващия аромат на боровите иглички. Искаше му се да бе заплакал, преди ка, този стар и търпелив демон, да му бе показал истинската цена на делото, с което се бе захванал. Сега би дал всичко, за да промени случилото се — всичко, за да изсипе обратно пръстта в тази дупка, без да се налага да слага нещо друго в нея, ала се намираше в този свят, където времето течеше само в една посока.
ДЕСЕТ
Когато се успокои, той уви тялото на Джейк в брезентовото покривало, оформяйки нещо като качулка около застиналото, восъчнобледо лице. Щеше да скрие това лице завинаги, преди да засипе гроба, но имаше да свърши още нещо.
— Ко? — попита той. — Ще кажеш ли „сбогом“?
Рунтавелкото погледна към него и за момент Стрелеца се зачуди дали зверчето изобщо го бе разбрало. Сетне четириногият му спътник изпъна вратле и близна за последен път бузата на момчето.
— Ай, Ейк — каза животинчето, което можеше да означава както „Прощавай, Джейк“, така и „Боли ме“72.
Роланд вдигна мъртвия си син (колко леко беше това момче, което бе скочило от плевника над хамбара на Бени Слайтман и се бе изправило срещу вампирите заедно с татко Калахан; сякаш тежестта му си бе отишла заедно с живота му) и го положи в ямата. Малко пръст се посипа по бузата му и Стрелеца я почисти. След като направи това, затвори очите му и се замисли. Едва тогава започна — макар и неуверено. Знаеше, че всеки превод на езика на това място ще бъде нескопосан, ала даде всичко от себе си. Ако духът на Джейк витаеше наблизо, това бе единственият език, който щеше да разбере.
— Времето лети, камбаните възвестяват смърт, животът отминава, затова чуйте моята молитва.
Раждането не е нищо друго освен начало на смъртта, затова чуйте моята молитва.
Смъртта е безмълвна, затова чуйте моята молитва.
Думите отекваха сред изумрудено-златистата омара. Роланд направи кратка пауза, след което продължи с по-уверен тон:
— Това е Джейк, който служи на ка и своя тет. Право думам аз.
Нека опрощаващият взор на Смана да изцели сърцето му, моля аз.
Нека ръцете на Ган го издигнат от тъмнината на гази земя, моля аз.
Обгради го, Ган, със светлина.
Изпълни го, Хлое, със сила.
Ако е жаден, дай му вода на полянката.
Ако е гладен, дай му храна на полянката.
Нека животът му на тази земя и болката от смъртта му да се превърнат в сън за събуждащата му се душа и нека взорът му да се спре на всяка прекрасна гледка; нека намери приятелите си, които е изгубил, и нека всеки, чието име е извикал, да извика неговото в замяна.
Това е Джейк, който живя добре, обичаше своите и умря тъй, както ка пожела.
Всеки човек дължи смърт. Това е Джейк, дарете го с покой.
72
Игра на думи — I ache (англ.) — Б. пр.