Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Слава Богу, че се върна. Ако бяха минали още час-два, всички щяха да разберат.
— Какво е станало? — попитах аз бързо.
Лицето му беше мрачно.
— Ана е на легло.
— Отивам при нея — казах аз и се затичах надолу по коридора. Почуках на вратата на спалнята на Ана и подадох глава. Тя беше съвсем сама във внушителната стая, бяла и отпаднала в леглото си.
— О, ти ли си — каза тя без особено удоволствие. — Можеш да влезеш.
Влязох вътре и Джордж безшумно затвори вратата зад гърба ни.
— Какво има? — попитах аз.
— Кървя — каза тя кратко. — И ме обзеха силни болки, като при раждане. Мисля, че го губя.
Трудно ми бе да възприема ужасът в думите й. Аз съзнавах болезнено, че съм разчорлена, и че ароматът на Уилям е навсякъде по кожата ми. Пропастта между любовната ми нощ и тази утринна драма ми дойде в повече. Обърнах се към Джордж.
— Трябва да извикаме акушерка — казах аз.
— Не! — изсъска Ана като змия. — Не разбираш ли? Ако извикаме някой, все едно че казваме на целия свят какво се случва. Сега още никой не знае дали съм бременна или не; всичко са само слухове. Не мога да рискувам всички да узнаят, че съм го изгубила.
— Това не е правилно — казах аз на Джордж решително. — Тук става въпрос за дете. Не мога да оставя едно дете да умре заради страха от скандал. Нека да я преместим в някоя задна, малка, най-обикновена стаичка. Ще извикам акушерка и ще й кажа, че това е една от дворцовите прислужници. Жена без положение.
Джордж се поколеба.
— Ако е момиче, не си заслужава риска — каза той. — Ако е още едно момиче, по-добре е да умре.
— За Бога, Джордж! Това е бебе. Човешка душа. То е наша плът и кръв. Разбира се, че трябва да го спасим, ако можем.
Лицето му беше безмилостно и за миг той по нищо не приличаше на моя обичан брат — заприлича на едно от железните лица в кралския двор, които подписваха смъртни присъди на когото им падне, стига да знаеха, че тяхната глава е в безопасност.
— Джордж! — извиках аз. — Ако това е още едно момиче с кръв на Болейн, то тя има право на живот като Ана и като мен.
— Добре — каза той неохотно. — Аз ще преместя Ана. А ти намери акушерка и внимавай да бъдеш дискретна. Кого ще пратиш?
— Уилям — казах аз.
— О, Боже: Уилям! — каза той раздразнено. — Трябва ли да му казваш всичко за нас? Познава ли той акушерки? Как ще ни я намери?
— Ще отиде в градската баня — казах аз невъзмутимо. — Там вероятно имат нужда от акушерки на повикване. И той ще си държи устата затворена, заради любовта си към мен.
Джордж кимна и отиде до леглото. Чух как шепнешком заобяснява нещо на Ана с приглушен нежен глас, после тя му отговори, мърморейки, а аз хукнах от стаята към задната врата на двореца, откъдето всеки момент трябваше да мине Уилям.
Хванах го точно на прага и го изпратих за акушерка. Той се върна след по-малко от час с изненадващо чиста млада жена с малка кесия, пълна с билки и отвари.
Отведох я в малката стаичка, където спяха пажовете на Джордж, тя се огледа в тъмното и отстъпи. В резултат на някакво тяхно причудливо хрумване, Джордж и Ана бяха отворили кралския сандък със сценични костюми и бяха намерили златна маска, с която да прикрият нейното добре познато лице. Вместо някое по-простичко прикритие, бяха изровили златната маска с лице на птица, която тя беше носила във Франция на танците с краля. Ана, задъхваща се от болки, и полуосветена от запалените свещи, лежеше на едно тясно легло, издутия й корем се подаваше изпод чаршафа, а над него блестеше златната маска с образа на ястреб с голям, изкован от злато клюн и блестящи вежди. Сцената наподобяваше някаква нравоучителна картина, на която лицето на Ана олицетворяваше алчността и суетата, с черните очи, блестящи през процепите на гордото птиче лице в единия край на леглото, докато в другата му част уязвимите бели бедра се бяха разтворили сред окървавените разбъркани чаршафи.
Акушерката се взираше в нея и се стараеше да я докосва колкото се може по-малко. Тя се изправи и й зададе много въпроси за болките, колко често се появявали, с каква сила, колко време продължавали. После каза, че може да забърка горещо питие от мляко, вино и някакви билета, което щяла да накара Ана да заспи и можело да спаси детето. Тялото й щяло да се отпусне, и детето можело също да се успокои. Тя не звучеше много убедително. Златното лице с клюна се извърна от жената към бледото лице на Джордж; но самата Ана не продума.
Акушерката забърка сместа над огъня, и Ана започна да пие от калаено канче. Джордж я поддържаше, докато тя лежеше облегната на гърдите му. Ужасяващата блестяща маска изглеждаше дива и тържествуваща, дори когато акушерката внимателно я покри. Жената отиде до вратата, а Джордж нежно постави Ана да легне и ни последва навън.