Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Ана — казах аз нежно.
Ана се обърна към мен, и когато видя ужаса в очите ми и мръсотията по лицето ми, аз видях как изражението на лицето й се промени. Тя разбра, че нещо ужасно се беше случило.
— Защо си в такова състояние? — попита ме тя хладно. — Надявам се, че нищо лошо не ти се е случило?
— Ще кажа на чичо ви — каза майка ми. Тя се спря на прага и ме погледна. — Какво е направила, та да й се случва това? — попита тя толкова студено, сякаш питаше за счупен порцеланов съд. — Трябва да е направила нещо, за да изгуби така детето си. Знаете ли какво може да е то?
Помислих за дните и нощите, в които Ана прелъстяваше краля и разбиваше сърцето на съпругата му, за отравянето на тримата мъже и за погубването на кардинал Уолси.
— Нищо особено.
Майка ми кимна и излезе от стаята, без да докосне дъщеря си и без да каже нито думичка на някоя от нас. Празният поглед на Ана се върна към мен, а лицето й беше безизразно като златната ястребова маска. Аз коленичих до леглото й близо до главата, и протегнах ръце. Изражението й не се промени, но тя бавно се наведе към мен и главата й се облегна тежко на рамото ми.
Отне ни цялата тази нощ, както следващия ден, за да изправим Ана отново на крака. Кралят не се мяркаше, след като съобщихме, че тя има настинка. Ала чичо ми дойде до прага на спалнята й, все едно, че не беше нищо повече от едно момиче Болейн. Видях как очите й потъмняха от гняв при това неуважение.
— Майка ви ми каза — каза той кратко. — Как можа да се случи такова нещо?
Ана извърна глава.
— Откъде мога да зная?
— Не сте ли се съветвали с никакви вещици, за да заченете? Не сте ли опитвали някакви отвари или билета? Не сте ли викали духове или правили заклинания?
Ана поклати глава.
— Не бих се занимавала с подобно нещо — каза тя. — Питайте, когото щете. Питайте моя изповедник, Томас Кранмър. Аз се грижа за душата си, също като вас.
— Аз се грижа повече за главата си — каза той мрачно. — Заклевате ли ми се? Защото някой ден може да ми се наложи да се кълна от ваше име.
— Кълна се — каза Ана кисело.
— Ставайте колкото се може по-скоро и заченете ново дете, и нека този път да бъде момче.
Погледът, с който му отвърна, беше така пълен с омраза, че дори той отстъпи назад.
— Благодаря ви за този съвет — озъби се тя. — Това е нещо, което ми бе дошло вече наум. Трябва да зачена колкото се може по-бързо, да го износя докрай и то да бъде момче. Благодаря ви, чичо. Да. Знам това прекрасно.
Тя извърна лице от него и отправи погледа си към разкошните завеси около леглото й. Той изчака малко, после ми се усмихна с мрачната си и безмилостна усмивка и излезе. Аз затворих вратата и останах насаме с Ана.
Когато тя ме погледна, в очите й се четеше страх.
— А какво ще стане, ако кралят не получи законен син? — прошепна тя. — Той никога не успя да го направи с нея. Тогава цялата вина ще падне върху мен и какво ще правя аз?
Лятото на 1534
В началото на месец юли започна да ми прилошава сутрин, а гърдите ме боляха при допир. Уилям, който целуваше корема в една тъмна стаичка един следобед, ме потупа леко и каза тихо:
— Какво мислиш, любов моя?
— За какво?
— За това малко закръглено коремче.
Аз извърнах глава, така че той да не види усмивката ми.
— Не бях забелязала.
— Е, аз забелязах — каза той невъзмутимо. — А сега ми кажи. Откога си знаела?
— От два месеца — признах аз. — И бях разкъсвана от радост и от страх, защото това ще бъде нашата гибел.
Той ме взе в прегръдките си.
— Никога — каза той. — Това е нашият първороден Стафорд, който ще ни донесе голяма радост. Не бих могъл да бъда по-щастлив. Син, който да прибира кравите от паша или дъщеричка, която да ги дои, каква си ми умница.
— Момче ли искаш да е? — попитах аз с любопитство, като си мислех за вечната Болейнова тема.
— Ако там вътре има син, искам момче — каза той непринудено. — Искам това, което е там, любов моя.
Бях освободена от задълженията си в двора, за да навестя децата си в Хевър през юли и август, докато Ана и кралят бяха на път. Уилям и аз прекарахме най-хубавото лято досега заедно с децата, но когато дойде време да се връщаме в двора, аз носех бебето толкова високо и толкова гордо, че щеше да се наложи да съобщя на Ана новината и можех само да се надявам, че тя ще ме защити от гнева на чичо ми заради моята бременност така, както аз я бях пазила от краля, когато тя пометна.
Имах късмет, когато пристигнах в Гринич. Кралят беше излязъл на лов с по-голямата част от придворните. Ана седеше в градината на една чамова пейка, със сенник над главата си и неколцина музиканти й свиреха. Някой четеше любовни стихове. Спрях за миг и пак ги погледнах. Те всички бяха по-стари, отколкото ги помнех. Това не беше вече двор на млад крал. Те изглеждаха някак излинели в сравнение с времето, когато кралица Катерина беше на трона. От всички тях лъхаше екстравагантност и блясък, сипеха се много красиви думи и се чувстваше някаква похот, която владееше тези хора и която не беше породена от късното лятно слънце, нито от виното. Дворът беше станал по-изтънчен, но по-остарял; бих казала дори покварен. Човек имаше чувството, че тук можеше да се случи какво ли не.