Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Веднага щом Ана се възстанови след раждането, тя се зае да организира грижите за малката принцеса Елизабет в замъка Хетфилд, където за принцесата щяха да се грижат дойки и прислужници под ръководството на нашата леля, лейди Ана Шелтън, дискретната майка на Мадж. Принцеса Мери, която била забелязана да се смее, прикрила с ръка устата си, над провала на Ана, задето роди момиче, трябваше също да замине далеч от баща си и от двора.
— Тя може да прислужва на Елизабет — каза Ана безгрижно. — Може да й бъде придворна дама.
— Ана — казах аз. — Тя е принцеса, която има своите права. Тя не може да прислужва на дъщеря ти, това не е правилно.
Ана ми се усмихна сияйно.
— Глупачка — каза тя простичко. — Нещата са свързани помежду си. Трябва да я виждат там, където аз съм я пратила и трябва да прислужва на дъщеря ми, защото така ще знам, че аз съм истинската кралица, а Катерина е забравена.
— Не можеш ли да си дадеш почивка? — попитах аз. — Постоянно ли трябва да кроиш някакви заговори?
Тя ми се усмихна горчиво.
— Ти да не смяташ, че Кромуел си дава почивка? Не смяташ, че Сиймор си дават почивка, нали? И едва ли ти се вярва, че испанският посланик и мрежата му от шпиони, заедно с онзи проклета жена, си дават почивка и си казват: „Е, тя се омъжи за него и му роди никому непотребно момиче, и сега, макар че козовете са в ръцете ни, нека си починем малко.“ Нали не го мислиш?
— Не — казах аз неохотно.
Тя ме погледна за миг.
— Човек може да започне да се чуди как успяваш да изглеждаш толкова закръглена и доволна от себе си, след като всеки разумен човек ще предположи, че би трябвало едва да оцеляваш с мизерната си издръжка и да слабееш.
Не можах да сдържа смеха си пред нейната мрачна представа за мен.
— Справям се — казах аз кратко. — Но трябва вече да видя децата си в Хевър, ако ме пуснеш да ги посетя.
— О, тръгвай — каза тя, отегчена от това ми желание. — Но се върни в Гринич навреме за коледните празници.
Аз бързо се отправих към вратата, преди да е променила решението си.
— И кажи на Хенри, че трябва да отиде при частен учител, за да му се даде подобаващо образование — каза тя. — Може да замине по-късно тази година.
Аз се спрях с ръка на вратата.
— Моето момче? — прошепнах аз.
— Моето момче — поправи ме тя. — Както ти е известно, той не може само да си играе през цялото време.
— Мислех си…
— Уредих той да учи със синовете на сър Франсис Уестън и Уилям Бреретън. Казаха ми, че те се учат добре. Време му е да започне да се среща с момчета на неговата възраст.
— Не искам той да общува с тях — казах аз веднага. — Не и със синовете на тези двамата.
Тя повдигна тъмната си вежда.
— Те са благородници от моя двор — напомни ми тя. — Синовете им ще бъдат също придворни, при това те могат да бъдат негови придворни някой ден. Той трябва да бъде с тях. Това е моето решение.
Искаше ми се да й се разкрещя, но ощипах крайчетата на пръстите си и продължих да говоря мило и тихо.
— Ана, той е все още малко момче. Щастлив е със сестра си в Хевър. Ако искаш той да получи образование, аз мога да остана там с него. Аз ще го обучавам…
— Ти! — тя се разсмя. — По-добре да накараме патиците от рова да го учат да квака. Не, Мери. Решила съм. Кралят е съгласен с мен.
— Ана…
Тя се облегна назад и ме изгледа сковано.
— Доколкото разбрах, ти искаш да го видиш тази година, нали? Да не би да искаш да го пратя веднага при частния му учител?
— Не!
— Тогава тръгвай, сестричке. Защото аз съм взела решение, а ти само ме отегчаваш.
Уилям ме следеше с поглед, докато аз беснеех нагоре-надолу из малката ни стаичка.
— Ще я убия — кълнях се аз.
Той беше затиснал вратата с гръб, след като провери дали прозорецът е добре затворен и да не би някой да ни подслушва.
— Ще я убия! Да остави момчето ми, безценното ми момченце заедно със синовете на тези содомити! Искала да го подготви за живота в двора! Да заповядва на принцеса Мери да прислужва на нейната Елизабет и в същото време да праща момчето ни на заточение! Тя е луда! Амбицията й я е подлудила. А моето момче… момченцето ми…
Гърлото ми се бе свило и думите излизаха с трудност. Коленете ми поддадоха, аз зарових лице в завивките на леглото и захлипах.
Уилям не помръдна от поста си на вратата и ме остави да си поплача. Той почака, докато не вдигнах глава и не избърсах бузите си с ръка. Едва тогава пристъпи напред, коленичи на пода до мен, така че аз допълзях до него, съкрушена от мъката си, и се озовах в прегръдките му. Той ме прегърна нежно и ме залюля, сякаш аз самата бях малко дете.