Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Ще си го върнем обратно — прошепна той в косите ми. — Ще си прекарваме чудесно с него, после ще го изпратим при неговите учители, а след това ще си го вземем обратно. Обещавам ти. Ще си го вземем обратно, любима моя.
Зимата на 1533
За Нова година Ана избра на краля най-екстравагантния подарък. Златарите го донесоха в голямата зала и цяла сутрин го сглобяваха. Когато дойдоха в покоите на кралицата и й казаха, че може да отиде да го види, Ана извика мен и Джордж и каза, че ние също можем да дойдем.
Притичахме надолу по стълбите към голямата зала след Ана, така че тя да може да отвори вратата пред нас и да види лицата ни. Гледката беше изумителна: фонтан, направен от злато и украсен с диаманти и рубини. В основата на фонтана имаше три голи жени, също направени от злато, а от техните гърди течеше още вода.
— Боже мой — каза Джордж с истинско благоговение. — Колко ти струваше?
— Не питай — каза Ана. — Великолепно е, нали?
— Великолепно — аз не добавих: „Но много грозно“, въпреки че можех да се досетя от зашеметения израз на Джордж, че и той си мислеше същото.
— Помислих си, че шуртенето на вода може да е успокояващо. Хенри може да го държи в залата за аудиенции — каза Ана. Тя се доближи до него и го докосна. — Изработили са го много фино.
— Плодовити жени, от които тече вода — казах аз, загледана в трите блестящи фигури.
Ана ми се усмихна.
— Това е жест — каза тя. — Напомняне. Благопожелание.
— Да се молим на Бога, да бъде наистина предсказание — каза Джордж мрачно. — Има ли някакви признаци вече?
— Още не — каза тя. — Но скоро трябва да се случи.
— Амин — казахме аз и Джордж едновременно, набожни като лутерани. — Амин.
Нашите молитви не останаха без отговор. Ана пропусна месечния си цикъл през януари, както и през февруари. През пролетта, когато се показаха младите кълнове на аспержите, кралицата ги ядеше на всяко хранене, защото се говореше, че те помагали да се роди момче. Хората започнаха да се питат, но никой не знаеше със сигурност. Ана се разхождаше с полуусмивка на лицето и се радваше да бъде отново в центъра на вниманието.
Пролетта на 1534
Плановете на двора за пътуване през лятото отново бяха забавени, докато Ана, в самия център на всички клюки, се движеше доволно сред всички с ръка на корема си и ги оставяше да тънат в догадки. Цялото място гъмжеше от слухове. Придворните тормозеха постоянно Джордж, майка ми и мен с питания дали тя наистина очакваше дете и кога щяла да роди. На никого не му се искаше да е близо до лондонските улици в горещините, когато вилнееше чумата; но мисълта за предстоящото раждане на кралицата и шансовете за успех, които можеше да предостави един самотен крал, бяха много привлекателни.
Доколкото беше известно на всички нас, през лятото трябваше да се преместим в Хамптън Корт, а предложението за пътуване до Франция с цел заздравяване на съюза с Франсоа беше отложено.
Чичо ни свика семейно събрание през май, но не извика Ана, тъй като тя беше вече извън обсега на неговата власт. Въпреки това, подтикната от любопитство, тя изчисли времето за пристигането си в покоите му до последната секунда, така че всички да сме вече настанени и в очакване, когато се появи в стаята. Ана се поспря на прага, изправена гордо, и чичо ни стана от мястото си начело на масата, за да донесе стол, но в момента, в който мястото му се освободи, тя тръгна величествено и с бавна крачка към него и се настани, без изобщо да поблагодари. Аз се изкисках приглушено, и Ана ми се усмихна. Нямаше нищо, което да й се нрави толкова, колкото това да упражнява властта си, с която се беше сдобила на такава висока цена.
— Свиках семейството на събрание, за да разбера какви са плановете ви, ваше величество — каза чичо ми спокойно. — Би ми било от полза да разбера дали действително чакате дете и кога се очаква неговото раждане.
Ана повдигна тъмните си вежди, сякаш въпросът беше нахален.
— И вие задавате този въпрос на мен?
— Смятах да питам сестра ви или майка ви, но след като сте тук, мога да попитам направо вас — каза той. Не изпитваше никакво страхопочитание към Ана. Той бе служил на далеч по-страшни монарси: на бащата на Хенри и на самия Хенри. Бе се изправял срещу атакуваща кавалерия. Ана, независимо от величествения си вид, не можеше да го изплаши.
— През септември — каза тя кратко.
— Ако и този път бъде момиче, той вече ще покаже разочарованието си — отбеляза чичо ми. — Той имаше достатъчно неприятности около признаването на Елизабет за наследница на короната вместо Мери. Тауър е претъпкан с хора, отказали да се отрекат от Мери. Томас Мор и епископ Фишър със сигурност ще се присъединят към тях. Ако вие обаче родите момче, никой няма да може да оспори правата му.