Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— О, ето я и сестра ми — отбеляза Ана, като заслони очите си с ръка. — Добре дошла, Мери. Насити ли се на провинцията?
Аз бях разпуснала плаща си за езда около тялото си.
— Да — казах аз. — Дойдох, за да потърся слънчевото сияние на твоя кралски двор.
Ана се разхили.
— Много добре казано — каза тя. — Но все пак ще трябва да те дообуча, за да станеш истинска придворна дама. Как е синът ми Хенри?
Стиснах зъби, когато чух тези думи, и тя добре си даваше сметка за това.
— Изпраща ти любовта и покорството си. Имам копие от писмото, което ти е написал на латински. Той е умно момче и учителят му е доволен от него освен това се научи да язди много добре това лято.
— Добре — каза Ана. Аз, разбира се, бях безинтересна жертва, затова тя престана да ми обръща внимание и се обърна към сър Уилям Бреретън. — Ако не можете да измислите по-добра рима на „любов“ от „улов“, ще трябва да дам наградата на сър Томас.
— Картоф? — предложи той.
Ана се разсмя.
— Какво? „Кралице прелестна, единствена моя любов, така копнея да ви даря с един пресен картоф?“
— Любовта е невъзможна — отбеляза сър Томас. — Както в поезията, така й в живота, нищо не се римува с нея.
— Женитба — предложи Ана.
— Любовта определено не върви с женитбата, защото женитбата е нещо съвсем друго. Като за начало, тя има три срички, на които се противопоставят две. И второ, думата не е хармонична.
— Моят брак е хармоничен — каза Ана.
Сър Томас се поклони.
— Във всичко, което вие правите, има хармония — подчерта той. — И все пак, думата не се римува с нищо полезно.
— Наградата се полага на вас, сър Томас — каза Ана. — Няма нужда да ме ласкаете със същата умелост, с която пишете поезия.
— Не е ласкателство да се казва истината — каза той, коленичил пред нея. Ана му даде една малка златна верижка, която измъкна от пояса си, той я целуна и я прибра в джоба на дрехата си.
— А сега — каза Ана, — аз отивам да се преоблека, преди кралят да се върне от лов и да поиска да вечеря. — Тя стана на крака и огледа придворните си дами. — Къде е Мадж Шелтън?
Възцарилата се тишина й каза всичко.
— Къде е тя?
— На лов с краля, ваше величество — осмели се една от дамите.
Ана вдигна едната си вежда и ме погледна, тъй като аз бях единствената от свитата й, която знаеше, че Мадж е била избрана за любовница на краля от чичо ни, но само за времето, когато Ана бе бременна и на легло. Сега Мадж като че ли се опитваше да напредне по своя собствена воля.
— Къде е Джордж? — попитах я аз.
Тя кимна, това беше най-важният въпрос.
— С краля — каза тя. Знаехме, че на Джордж можеше да се има доверие, че би защитил интересите на Ана.
Ана кимна с глава и тръгна към двореца. Безгрижието на следобеда се стопи веднага, щом стана дума за краля и друга жена. Раменете на Ана бяха сковани, а лицето й — мрачно. Аз вървях с нея към покоите й. Както се и надявах, тя даде знак на дамите да я чакат в залата за аудиенции, а ние двете влязохме сами в спалнята й.
— Ана, трябва да ти кажа нещо. Имам нужда от помощта ти.
— Какво има сега? — попита тя. Настани се пред едно златно огледало и свали шапчицата от главата си. Дългата й коса, бляскава както винаги, падаше по раменете й. — Среши косите ми — каза тя.
Аз взех четката и я прекарах през черните кичури, надявайки се да я успокоя.
— Омъжих се за един човек — казах аз простичко. — И съм бременна от него.
Тя замълча за миг и аз си помислих, че не ме беше чула, и в един миг започнах да се моля на Бога това да беше истина. Тогава тя се обърна към мен на стола си, а лицето й беше буреносно.
— Какво си направила? — избълва тя въпроса си.
— Омъжих се — казах аз.
— Без моето разрешение?
— Да, Ана. Много съжалявам.
Тя обърна глава, а очите й се взряха в моите в огледалото.
— За кого?
— Сър Уилям Стафорд.
— Уилям Стафорд? Церемониалмайсторът на краля?
— Да — казах аз. — Той има малка ферма в Рочфорд.
— Той е нищожество — каза тя. Усещах как гневът се надига в гласа й.