Шутът на кралицата

— Скачай — посъветва ме той. — И бягай, ако можеш. Аз ще ги задържа за малко — разнесе се нов ужасен удар по вратата. Той кимна на Джон Дий и каза: — Отвори.

Джон Дий разтвори широко вратата и в стаята връхлетя лейди Ейми Дъдли.

— Ти! — възкликна тя щом ме видя, наполовина измъкнала се навън през прозореца. — Така си и мислех! Блудница!

Застанал зад нея, един слуга със смутено изражение държеше боздуган. Красивата резбована врата на семейство Филипс беше непоправимо раздробена на трески. Робърт рязко пъхна сабята си обратно в ножницата и повика с жест Джон Дий.

— Моля те, Джон, затвори каквото е останало от вратата — каза той уморено. — До разсъмване това ще се е разчуло из половината графство.

— Какво правиш тук? — настоя Ейми, като влезе с отривисти крачки в стаята, обхващайки с поглед масата, свещите, пламъците, които мъждукаха, уловени от идващо от прозореца течение, свещените символи. — На какъв мръсен разврат си се отдал?

— Няма нищо подобно — каза уморено Робърт.

— Какво прави тя тук с теб? А той?

Той пристъпи напред и улови ръцете й.

— Милейди, това са моят приятел и моята вярна служителка. Молехме се заедно за моето благополучие.

Тя се отскубна от хватката му и замахна към него, със стиснати в юмруци ръце. После го заудря по гърдите.

— Тя е блудница, а той се занимава с черни изкуства! — изкрещя тя. — А ти си един лъжлив измамник, който ми е разбивал сърцето толкова пъти, че не мога да ги преброя!

Робърт я хвана за ръцете.

— Тя е моя вярна служителка и почтена омъжена жена — каза той тихо. — А доктор Дий е шамбелан на един от най-изтъкнатите духовници в страната. Мадам, умолявам ви да се овладеете.

— Ще се погрижа да го обесят за това! — изкрещя тя в лицето му. — Ще го разоблича като човек, който си има работа с дявола, а тя не е нищо повече от вещица и уличница.

— Няма да постигнеш друго, освен да станем за посмешище — каза той спокойно. — Ейми, знаеш каква си. Успокой се.

— Как мога да бъда спокойна, когато ме срамиш пред собствените си приятели?

— Не си посрамена… — започна той.

— Мразя те! — изпищя тя внезапно.

Джон Дий и аз се отдръпнахме към стената и хвърлихме изпълнени с копнеж погледи към вратата, обзети от желание да се озовем далеч от тази врява.

Тя се отскубна с вой от хватката му и се хвърли по очи на леглото. Крещеше от ярост, напълно обезумяла. Джон Дий и негова светлост се спогледаха стреснато. Чу се лек шум от разкъсване и аз осъзнах, че беше захапала покривката на леглото и я разкъсваше със зъби.

— О, за Бога!

Робърт я хвана за раменете и я повдигна от леглото. Тя веднага се хвърли като котка да забие нокти в лицето му. Робърт я сграбчи за ръцете и я притисна надолу, докато тя падна на пода, на колене в краката му: той стискаше здраво китките й.

— Познавам те! — нахвърли се тя върху него. — Ако не е тя, тогава е някоя друга. В теб няма нищо друго, освен гордост и похот.