Шутът на кралицата

Той проговори пръв:

— Хана, знаеш ли, по-добре е, че там съм съветник аз, по-добре, отколкото който и да е друг.

За миг не го разбрах, после си дадох сметка, че това беше заговор, нов заговор в рамките на друг заговор, сред големите заговори. По-добре беше поддръжниците и приятелите на принцеса Елизабет да бъдат разпитвани от Джон Дий, отколкото от човек, непоклатимо верен на кралицата, който държеше да види как всички те изгарят.

— Не знам как можете да го понасяте — казах простичко. — Жената, която видях, без нокти на пръстите на ръцете…

Той кимна и каза тихо:

— Да ни прости Господ. Съжалявам, че те арестуваха, Хана.

— Благодаря ви, че ме спасихте, ако това сте направили — казах неохотно.

— Не знаеше ли, че се застъпих за теб?

— В онзи момент не го разбрах напълно — казах предпазливо.

Джон Дий хвана ръката ми и я потупа.

— Права си. Имах по-голяма цел от това да спася живота ти. Но се радвам, че беше само докосната, а не пречупена от всичко това.

Влязохме в конюшнята. Там беше лорд Робърт, който наблюдаваше товаренето на една каруца с вещи, които му бяха нужни за покоите му в Ричмънд: един красив гоблен и няколко фини килима. Приближих се и го заговорих насаме.

— Ще ми пишете ли, за да ми съобщите как е кралицата? — попитах.

— Интересува те кой ще бъде наследникът?

— Интересува ме кралицата — казах. — Нямам по-верен приятел, откакто за първи път дойдох на служба при нея.

— А после избяга и я остави — отбеляза той.

— Милорд, както знаете, времената бяха опасни. Тогава бях в по-голяма безопасност далече от двора.

— А сега?

— Не очаквам безопасност. Но трябва да намеря някакъв начин да си изкарвам прехраната и да отглеждам сина си.

Той кимна:

— Хана, бих предпочел за момента да останеш тук, но през лятото ще те повикам при себе си в двора. Искам да видиш отново кралицата и да постъпиш на служба при нея.

— Милорд, вече не съм шут. Имам дете, за което да се грижа, и чакам съпруга си.

— Дете мое, наистина си глупачка, ако мислиш, че можеш да спориш с мен.

Това ме спря.

— Нямам намерение да споря — казах миролюбиво. — Но не искам да бъда разделена от сина си, и не мога отново да нося мъжки дрехи.

— Можеш да го изпратиш при дойка. И можеш да бъдеш шут в женски дрехи, така добре, както и в мъжки. В края на краищата, има много глупачки в женски дрехи. Няма да си изключение.

Прехапах устната си, за да запазя спокойствие въпреки усещането за опасност, което изпитвах.

— Милорд, той още е почти бебе, и не говори. Намира се в чужда страна, ние и двамата не познаваме никого тук. Моля ви, позволете да остане с мен. Моля ви, позволете ми да го задържа.

— Ако настояваш да останеш с него, тогава ще трябва да останеш тук, в провинцията, с Ейми — предупреди ме той.

Претеглих цената, която трябваше да платя, за да бъда майка на Дани, и за своя собствена изненада, открих, че си струва да я платя. Нямаше да го изоставя, каквото и да ми струваше.

— Много добре — казах. Отстъпих назад до стената, за да не преча на носачите, които носеха два големи стола и маса към дъното на каруцата.