Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Изплашен? Но той е съвсем невръстен. Как би могъл да разбере, че е в опасност?
— Кой знае какво може да мисли или разбира той? — каза Джон Дий. — Не вярвам, че децата не знаят нищо освен онова, на което ги учат, сякаш са празни глинени гърнета, които трябва да бъдат напълнени. Той сигурно е познавал един дом и една жена, която се е грижела за него, а после може би се е уплашил, докато са тичали из улиците да те търсят. Мисля, че децата знаят повече, отколкото допускаме. Може би сега той се страхува да говори.
Наведох се над детето, и ясните му черни очи отвърнаха на погледа ми, като бистрите очи на малко еленче.
— Даниел? — попитах.
За първи път мислех за него като за истински човек, който може да мисли и чувства, някой, който беше лежал сгушен в прегръдките на майка си и беше почувствал как ръцете й го хвърлят силно в ръцете на някаква непозната. Дете, което беше видяло майка си стъпкана от кон и окървавена от копие, което беше видяло майка си да умира в канавката, а после беше почувствало как го отнасят като нежелан вързоп на някаква лодка, стоварен без обяснение в Англия, тръскан и подрусван върху някакъв кон, до някаква студена къща в средата на нищото, без познато лице около себе си.
Това беше дете, видяло майка си да умира. Беше дете без майка. Наведох се над него. Почувствах паренето на горещи сълзи под клепачите си. Това беше дете, чиято скръб и страх тъкмо аз можех да разбера. Бях скрила собствения си детински страх зад всички езици на християнския свят, в това, че бях започнала да говоря гладко всички езици. Той, толкова по-малък, толкова по-уплашен, беше онемял.
— Дани — казах нежно. — Аз ще ти бъда майка. При мен ще бъдеш в безопасност.
— Нима той не е твое дете? — попита Джон Дий. — Толкова прилича на теб.
Вдигнах поглед към него и се изкуших да му доверя истината, но страхът ме накара да замълча.
— Към Избрания Народ ли принадлежи? — попита тихо Джон Дий.
Кимнах безмълвно.
— Обрязан ли е? — попита той.
— Не — казах. — Не и в Кале, а тук е невъзможно.
— Може би се нуждае от външен знак, че е един от Народа — предположи Дий. — Може би е нужно да се озове сред народа си, преди да може да проговори.
Погледнах го объркано:
— Откъде ще знае?
Той се усмихна:
— Това малко създание е било изпратено от ангелите — каза той. — Вероятно знае повече от всички нас, взети заедно.
Лейди Ейми Дъдли не излезе от стаята си през следващите три дни, докато Робърт и Джон Дий излизаха на лов, четяха в библиотеката, играеха на карти, залагайки малки суми, и говореха, ден и нощ, докато яздеха и се разхождаха, на вечеря и по време на игра, за това какво бъдеще може да очаква страната, как трябва да се променят аристокрацията и парламентът, колко далеч може да се разпрострат границите отвъд морето, каква възможност има малкото островно кралство Англия срещу големите континентални сили, и — голямата идея, от която Джон Дий беше обсебен — как единствено на Англия е отредено да изпраща кораби по целия свят и да създаде нова форма на кралство — владения, които се простират отвъд морето, империя. Империя, която можеше да господства над непознатите места по света. Той беше изчислил колко голям е може би светът и беше убеден, че има големи земи, до които още не се бяхме докоснали.
— Христофор Колумб — казваше той на негова светлост. — Смел човек, но не и математик. Очевидно е, че не може да има път към Китай, който можеш да достигнеш за броени седмици. Ако направиш необходимите изчисления, можеш да докажеш, че светът е кръгъл, но далеч, далеч по-голям, отколкото Колумб е смятал. И в тази голяма допълнителна четвъртина трябва да има суша. А какво е необходимо, за да може тази суша да стане английска?
Често се разхождах, яздех или се хранех заедно с тях, а те често ме питаха какви са порядките в Испания, какво съм видяла в Португалия, или какъв успех според мен може да има подобен замисъл. Внимавахме да не обсъждаме какъв трябва да бъде монархът на трона, който да предприема такива уверени и амбициозни планове. Докато кралицата очакваше да роди син и наследник, нищо не можеше да бъде сигурно.
Вечерта на третия ден от посещението им негова светлост получи съобщение от Дувър, и остави мен и Джон Дий сами в библиотеката. Джон Дий беше начертал карта на света по модела на своя приятел Жерар Меркатор, и се опита да ми обясни, че трябва да си представя света кръгъл, и да мисля за тази карта като за обелената кора на света, като кората на портокал, смъкната и изгладена до хоризонтално положение.
Той се мъчеше да ме накара да проумея, докато се разсмя и каза, че трябва да се задоволя с това, че виждам ангели: явно не можех да виждам географската дължина. Той взе географските си карти и тръгна с тях към стаята си, когато лорд Робърт влезе в библиотеката с лист хартия в ръка.