Шутът на кралицата

Мислех си, че когато негова светлост я беше срещнал за първи път, сигурно е бил привлечен от непокварената й свежест. Била е младо момиче, което не е знаело нищо за двора или за интригите, с които баща му се е издигал към властта. Била е обикновена дъщеря на скуайър в Норфолк, с големи сини очи и големи гърди, надигащи се в деколтето на роклята й, сигурно му е изглеждала като въплъщение на всичко, което дамите от двора не са били: искрена, безхитростна, вярна. Но сега всички тези добродетели бяха недостатъци за него. Той се нуждаеше от съпруга, която може да долавя посоката на промяната, да пригоди речта и стила си към господстващите моди, да бди над него и да го предпазва. Той се нуждаеше от съпруга, която да разбира бързо и умее да се държи подходящо във всякаква компания, съпруга, която можеше да заведе в двора и да знае, че има шпионка и съюзница сред дамите.

Вместо това беше обременен с жена, която в суетата си беше готова да оскърби шамбелана на един от най-влиятелните духовници в страната; която не проявяваше интерес към събитията в двора и по широкия свят, и се дразнеше от неговия интерес към тях.

— Никога няма да имаме един нов малък Дъдли, ако тя не положи повече усилия с него — прошепна ми недискретно една от по-приближените й прислужнички.

— Какво я мъчи? — настоях. — Мислех, че няма да може да му се насити.

— Така и не може да му прости, че е отишъл в двора със свитата на баща си. Мислеше, че затварянето му в тъмница ще му е за урок. Че ще го научи да не бъде прекалено амбициозен.

— Той е Дъдли — казах. — Те са родени да бъдат прекалено амбициозни. Това е най-алчният, най-амбициозен род на света. Само някой испанец може да обича златото повече от един Дъдли, само един ирландец може да изпитва по-голяма страст да разширява владенията си.

Погледнах надолу по масата към Ейми. Тя ядеше захаросан сушен плод: поръсената със захар слива разтегляше устата й, докато тя я смучеше. Взираше се право напред, без да обръща внимание на оживения разговор на съпруга си с Джон Дий.

— Познаваш ли я добре?

По-възрастната жена кимна:

— Да, и започнах да я съжалявам. На нея й харесва да има скромно положение в живота, и иска от него да харесва същото.

— Тогава е щяла да постъпи по-добре, ако си избере някой провинциален земевладелец — казах. — Защото Робърт Дъдли е мъж с велико, а не незначително бъдеще, и никога няма да допусне тя да застане на пътя му.

— Тя ще го принизи, ако може — каза с предупредителен тон жената.

Поклатих глава:

— Не и тя.