Аз, вещицата

— Усещаш ли? — Хванах ръката му и я притиснах към средата на гръдния си кош.

— Какво? — Матю бе озадачен.

Не бях сигурна дали ще успея да впечатля свръхестествените му сетива, затова се съсредоточих върху веригата, с която ме бе вързал още след първата ни целувка. Когато я докоснах с въображаем пръст, тя тихо звънна.

Матю затаи дъх и ме погледна учудено.

— Чувам нещо. Какво е? — И притисна ухо до гърдите ми.

— Това си ти вътре в мен — казах. — Ти си моята стабилност, ти си котвата в края на дълга сребърна верига. Сигурно затова съм толкова сигурна в теб. — Млъкнах. — Ако те усещам, ако чувствам тази връзка с теб, Сату не може да ми причини нищо, което да не мога да понеса.

— Прилича на звука, който издава кръвта ти, когато говориш наум с Ракаса, или когато предизвикваш вещерски вихър. Не че знам за какво да се ослушвам, но е доловимо.

Изабо бе споменала, че чува как вещерската ми кръв пее. Опитах се да усиля звъна от веригата. Вибрациите й се разпространиха из цялото ми тяло.

Матю вдигна глава и ми се усмихна сияйно.

— Невероятно.

Звъненето се усили и аз изгубих контрола над пулсациите вътре в себе си. Множество звезди грейнаха над главите ни и се стрелнаха през стаята.

— Опа! — Усетих гъдела на десетки призрачни очи по гърба си. Къщата затвори категорично вратата и ни скри от любопитните погледи на предците ни, които се бяха събрали да гледат емоционалния фойерверк, все едно беше Денят на независимостта.

— Ти ли го направи? — Матю се взираше във вратата.

— Не — обясних сериозно аз. — Искрите са от мен. Но останалото е от къщата. Тя е много ревнива към личното пространство.

— Слава богу — промърмори той, придърпа ме към себе си и отново ме целуна така, че призраците от другата страна на вратата започнаха да шушукат.

Фойерверките се стопиха до синкава светлина над раклата.

— Обичам те, Матю Клермон — казах аз при първа възможност.

— И аз те обичам, Даяна Бишъп — отвърна той официално. — Но леля ти и Емили сигурно са замръзнали. Покажи ми останалата част от къщата, за да могат вече да влязат.

Минахме бавно през другите стаи на втория етаж, които напоследък стояха пусти и бяха пълни с боклуци, домъкнати от пристрастената към гаражни разпродажби Ем, и старите вещи, които Сара не можеше да се реши да изхвърли, защото се страхуваше, че някой ден ще й потрябват.

Матю ми помогна да изкача стълбите към таванската стая, където бях преживяла пубертета си. Там още имаше плакати на музиканти по стените. Основните цветове бяха лилаво и зелено, което бе тийнейджърската ми представа за изискана гама.

Слязохме долу и разгледахме големия хол, предназначен за посрещане на гости, и кухнята от едната страна на пътната врата, както и кабинета и малкия салон от другата. Минахме покрай рядко употребяваната трапезария и влязохме в сърцето на къщата — всекидневната, която бе достатъчно голяма, за да побере къта за гледане на телевизия, масата за хранене и кухненския бокс в дъното.