Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Матю се засмя.
— Набърквали са се в много по-страшни битки през вековете. Глутница вампири и няколко любопитни вещици едва ли ще ги притеснят. Но трябва да се погрижа за нещо, преди да тръгнем. Ще успееш ли да си починеш, ако оставя Март при теб?
— Ще си събера багажа.
— Март ще го направи. Изабо ще помогне също, ако й позволиш.
Кимнах. Мисълта, че Изабо ще се върне в стаята, ми се стори странно успокояваща.
Матю подреди отново възглавниците. Повика тихо Март и Изабо и посочи на кучетата стълбите. Те застанаха там като статуите на лъвовете пред Нюйоркската обществена библиотека.
Двете жени се движеха тихо из спалнята, безшумните им стъпки и кратките разговори създадоха успокояващ фонов шум, който най-накрая ме приспа. Когато се събудих няколко часа по-късно, старият ми платнен сак беше готов и ме чакаше до камината, а Март се бе надвесила над него и пъхаше вътре метална кутия.
— Какво е това? — попитах и разтърках сънените си очи.
— Чаят ти. По една чаша всеки ден. Нали помниш?
— Да, Март. — Главата ми се отпусна отново на възглавниците. — Благодаря за всичко.
Грубата й ръка ме погали по челото.
— Той те обича. Нали го знаеш? — Гласът й бе дрезгав, както обикновено.
— Знам, Март. И аз го обичам.
Хектор и Фалън извърнаха глави. Вниманието им бе привлечено от шум по стълбите, но прекалено тих, за да мога да го чуя. Появи се тъмният силует на Матю. Приближи се до дивана, огледа ме и кимна одобрително, след като ми премери пулса. После ме вдигна на ръце, сякаш бях лека като перце. Морфинът се погрижи да усетя само лек натиск по гърба, докато ме носеше надолу по стълбите. Хектор и Фалън вървяха накрая на малката ни процесия.
Кабинетът му бе осветен само от огъня в камината, който караше книгите и предметите да хвърлят дълги сенки. Очите на Матю се стрелнаха към дървената играчка на полицата и той тихо се сбогува с Лукас и Бланка.
— Ще се върнем при първа възможност — обещах му.
Той се усмихна, но очите му останаха тъжни.
Болдуин ни чакаше в коридора. Хектор и Фалън се въртяха в краката на Матю и не позволяваха на никого да се приближи. Той им даде знак да се отдръпнат, за да може Изабо да дойде при него.
Тя постави хладните си ръце върху раменете ми.
— Бъде смела, дъще, но слушай Матю — заръча ми тя и ме целуна по двете бузи.
— Толкова съжалявам, че докарах толкова неприятности на дома ти.
— Hein, този дом е виждал и по-лоши неща — отвърна тя, преди да се обърне към Болдуин.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо, Изабо. — Големият й син прилепи устните си към страните й.
— Разбира се, Болдуин. Лек полет — промълви тя, докато той излизаше.
— В кабинета на татко има седем писма — каза й Матю, когато брат му вече бе навън. Говореше тихо и много бързо. — Ален ще дойде да ги вземе. Той знае какво да прави. — Изабо кимна и очите й светнаха.
— Значи всичко започва отново — прошепна тя. — Баща ти би се гордял с теб, Матю. — Докосна го по ръката и взе багажа му.
Тръгнахме в редица — вампири, кучета и вещица — през поляните на замъка. Перките на хеликоптера се задвижиха бавно, когато се приближихме. Матю ме хвана през кръста и ме качи в кабината, след това ме последва.
Отлепихме се от земята и само след миг вече се бяхме издигнали над осветените стени на замъка. След това се отправихме на изток, където в мрака на предутринното небе блещукаха светлините на Лион.
32.
По целия път до летището държах очите си здраво затворени. Щеше да мине много време, преди отново да летя, без да мисля за Сату.
В Лион всичко се случи с шеметна скорост и много ефективно. Очевидно Матю бе уредил нещата от Сет-Тур и бе информирал властите, че самолетът се използва за медицински цели. След като си показа документите и персоналът на летището огледа хубаво лицето ми, въпреки протестите ми ме преместиха в инвалидна количка и ме добутаха до самолета. Зад мен вървеше имиграционен служител и удряше печати на паспорта ми. Болдуин крачеше най-отпред и хората бързо се отдръпваха от пътя му.
Самолетът на семейство Дьо Клермон бе обзаведен като луксозна яхта, с кресла, които се разгъваха и се превръщаха в легла, тапицирани кътове с маси и малка галерия, в която ни очакваше униформен стюард, за да ни сервира червено вино и охладена минерална вода. Матю ме настани в едно от разгъваемите кресла и ме обгради с възглавници, за да намали натиска върху гърба ми. После седна до мен. Болдуин окупира масата, която бе достатъчно голяма за провеждане на фирмено заседание. Пръсна по нея книжата си, включи два компютъра и започна неспирно да говори по телефона.