Аз, вещицата

— И двамата изглеждате ужасно — установи той.

— Ta gueule — отвърна Матю с фалшива усмивка и отровен глас. Дори и с моя ограничен френски знаех, че това не е нещо, което можеш да си позволиш да кажеш пред майка си.

Болдуин широко се усмихна.

— Така е по-добре, Матю. Радвам се, че ти е останала борбеност. Ще ти трябва. — Погледна си часовника, който излъчваше мъжественост също като притежателя си, беше от онези, които носеха водолазите и пилотите на бойни самолети. Имаше много циферблати и можеше да оцелее при отрицателна гравитация. — След няколко часа имам среща, но преди това ми се ще да ти дам няколко съвета.

— Аз ще се погрижа за всичко, Болдуин — каза Матю с опасно мазен глас.

— Не, няма. Пък и не говорех на теб. — Болдуин клекна, сви огромното си тяло и впи откровените си светлокафяви очи в моите. — Знаеш ли какво е гамбит, Даяна?

— Горе-долу. Термин от шаха.

— Точно така — кимна той. — Гамбитът създава на противника чувство за фалшива сигурност. Жертваш нарочно фигура, за да спечелиш предимство.

Матю тихо изръмжа.

— Разбирам основния принцип — казах.

— Случилото се в Ла Пиер ми прилича на гамбит — продължи Болдуин, погледът му не трепваше. — Паството те пусна по някаква причина, която само те знаят. Налага се да предприемеш собствен ход, преди те да го направят. Не си чакай реда като добро момиче и не позволявай да те заблудят, че сегашната ти свобода е равнозначна на безопасност. Реши какво трябва да направиш, за да оцелееш, и действай.

— Благодаря. — Може и да беше брат на Матю, но физическата му близост беше притеснителна. Протегнах бинтованата си дясна ръка за сбогуване.

— Сестро, в нашето семейство не се сбогуваме така — каза шеговито Болдуин. И без да ми остави време да реагирам, той ме сграбчи за раменете и ме целуна по бузите. Когато лицето му се доближаваше до моето, той нарочно вдиша аромата ми. Приех го като заплаха и се почудих дали наистина точно това целеше да постигне. Той ме пусна и се изправи. — Матю, a bienot.

— Почакай — спря го Матю и тръгна подире му. Запречи с широките си плещи полезрението ми и подаде на Болдуин един плик. Но въпреки усилията му успях да зърна крайчеца на печат с черен восък.

— Каза, че няма да се подчиниш на заповедите ми. Но след Ла Пиер сигурно си размислил.

Болдуин се взря в белия плик. Лицето му се изкриви от горчивина, преди примирено да се отпусне. Взе плика, сведе глава и заяви:

— Je suis a votre commande, seigneur.

Думите бяха официални, според протокола, а не искрени. Той беше рицар и Матю бе неговият лидер. Болдуин бе свел формално глава пред авторитета. Но въпреки че се подчиняваше на традицията, не значеше, че това му харесва. Вдигна плика към челото си и отдаде подигравателно чест.