Аз, вещицата

— Да се качим горе да занесем багажа. Така къщата ще има възможност да те опознае.

Преди да направим и една крачка, катраненочерна топка козина се изстреля от вътрешността на къщата със смразяващо мяучене. Спря рязко на двайсетина сантиметра от мен и се превърна в съскаща котка. Изви гръб и отново измяука.

— Радвам се да те видя, Табита. — Котката на Сара не можеше да ме понася и чувствата ни бяха взаимни.

Табита снижи гръб и тръгна към Матю.

— По принцип вампирите предпочитат кучета — рече той, когато Табита се заумилква в краката му.

Табита усети безпогрешно дискомфорта на Матю и бе твърдо решена да промени мнението му за котките. Побутна глезена му с глава и силно измърка.

— Да му се не види — изсумтях. За Табита това бе необичайна демонстрация на харесване. — Това е наистина най-перверзната котка в историята на света.

Табита ми просъска и продължи да се гали в глезените на Матю.

— Не й обръщай внимание — препоръчах му и поех нагоре по стълбите. Матю взе багажа и ме последва.

Катерех се бавно, сграбчила здраво перилото. Матю вървеше с моята скорост, по лицето му се четеше вълнение и интерес. Не изглеждаше ни най-малко притеснен, че къщата го проверяваше.

Но аз цялата се бях стегнала от очакване. Преди бях виждала как заради неочаквани гости падат картини, отварят се и се затварят прозорци, лампи светват и изгасват без предупреждение. Въздъхнах с облекчение, когато стигнахме до площадката без инциденти.

— Малцина мои приятели са идвали в къщата — обясних, когато той повдигна едната си вежда. — По-лесно ми е да се срещам с тях в мола в Сиракюз.

Стаите на горния етаж бяха подредени в квадрат около централното стълбище. Спалнята на Сара и Ем беше в предния ъгъл и прозорецът й гледаше към алеята пред къщата. Стаята на майка ми и баща ми беше в задната част на сградата, с изглед към полята и част от стара ябълкова градина, която постепенно се сливаше с гората от дъбове и кленове. Вратата бе отворена и вътре светеше. Пристъпих колебливо в гостоприемния златист правоъгълник зад прага.

Стаята бе топла и уютна, върху голямото легло бяха натрупани юргани и възглавници. Нищо не се съчетаваше цветово с нищо, с изключение на обикновените бели пердета. Дюшемето на пода бе направено от широки чамови дъски, между които имаше такива големи пролуки, че спокойно можеше да си изгубиш четката за коса в тях. Вратата към банята бе отворена и оттам се чуваше как радиаторът бучи.

— Лилии — отбеляза Матю и ноздрите му се разшириха, за да поемат новата миризма.

— Любимият парфюм на майка ми. — На бюрото още стоеше старо шишенце „Диорисимо“ с избеляла черно-бяла панделка, вързана на гърлото му.

Матю остави чантите на пода.