Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Не. Търсех листове и намерих чекмеджето.
— Какво, по дяволите, става тук? — сопна ни се Сара.
— Наруших личното ти пространство. Не биваше да го правя — прошепнах и го сграбчих за ръцете.
Той се отдръпна и се взря невярващо в мен, след това ме притисна силно към гърдите си, забравил, че съм ранена. За щастие магиите на Сара ме бяха спасили от болката.
— Господи, Даяна. Сату ти е казала какво съм извършил. Проследих те до жилището ти и се промъкнах вътре. Освен това, как бих могъл да ти се сърдя, че си открила това, което трябваше сам да ти кажа?
Чу се оглушително плясване с ръце, което разтресе тенджерите и тиганите в кухнята. Когато дрънченето заглъхна, Сара проговори:
— Ако някой не ни каже незабавно какво става тук, ще настъпи адът на земята. — Към устните й се надигна заклинание.
Пръстите ми изтръпнаха и в краката ми се завихри вятър.
— Назад, Сара. — Вятърът свистеше през вените ми. Застанах между нея и Матю. Леля ми не спираше да мълви нещо. Присвих очи.
Ем дръпна разтревожена Сара за ръката.
— Не я предизвиквай. Тя не се контролира.
Видях лък в лявата си ръка и стрела в дясната. Бяха тежки и странно познати. Сара ми беше на мушката. Без да се колебая повече, вдигнах ръце и се приготвих да стрелям.
Леля ми спря да мърмори насред заклинанието.
— Мамка му — изруга и погледна учудено Ем.
— Скъпа, не си играй с огъня. — Ем вдигна ръце в знак, че се предава.
Погледнах отново ръцете си, бях напълно объркана. По тях нямаше огън.
— Не в къщата. Ако искаш да запалиш вещерски огън, ще трябва да излезем навън — добави Ем.
— Успокой се, Даяна. — Матю ме хвана на лактите и видението с лъка и стрелата изчезна.
— Не ми харесва, когато тя те заплашва. — Гласът ми проехтя странно, сякаш не беше мой.
— Сара не ме заплашва. Просто иска да знае за какво говорим. Трябва да й кажем.
— Но това е тайна — отвърнах объркана. Трябваше да пазим тайните си от всички, независимо дали ставаше въпрос за моите способности на вещица или за рицарите на Матю.
— Никакви тайни повече — бе категоричен той. Гърдите му бяха притиснати към шията ми. — Те вредят и на двама ни. — Когато вятърът затихна, той ме обърна.
— Винаги ли е такава? Неуправляема и дива? — попита Сара.
— Племенницата ти се справи блестящо — изтъкна Матю, без да ме пуска.
Двамата се вторачиха един в друг.
— Сигурно — съгласи се тя неохотно, когато тихият им сблъсък приключи. — Все пак трябваше да ни кажеш, че владееш вещерския огън, Даяна. Това е доста необичайно способност.
— Не владея нищо. — Изведнъж се почувствах изтощена и не исках повече да стоя права. Краката ми мислеха същото и коленете ми се подгънаха.
— Да я качим горе — каза Матю с нетърпящ възражение тон. — Там ще довършим този разговор.
В стаята на родителите ми той ме сложи на леглото и ми даде още по една доза болкоуспокояващо и антибиотик. След това разказа на лелите ми за знака, който Сату бе оставила на гърба ми. Табита благоволи да се сгуши в краката ми, за да бъде по-близо до Матю.
— Знакът, който Сату е оставила на гърба на Даяна, принадлежи на… организация, която моето семейство основа преди много години. Хората вече отдавна са я забравили, а тези, които не са, мислят, че е престанала да съществува. Ние искаме да запазим тази илюзия. С полумесеца и звездата на гърба й Сату е искала да бележи племенницата ви като нечия собственост и да разкрие тайните на семейството ми на останалите вещици.
— Тази тайна организация има ли си име? — попита Сара.
— Не е нужно да им казваш всичко, Матю. — Посегнах към ръката му. Беше опасно да разкрива прекалено много информация за Рицарите на Лазар. Усещах заплахата, тя се стелеше край мен като тъмен облак и не исках той обгърне Ем и Сара.
— Рицарите на Лазар от Витания. — Произнесе го бързо, сякаш се боеше да не се разколебае. — Стар рицарски орден.
Сара изсумтя.
— Никога не съм чувала за него. Те като Рицарите на Колумб ли са? Имат подразделение в окръг Онайда.
— Не точно. — Устните на Матю потрепнаха. — Историята на Рицарите на Лазар започва с кръстоносните походи.
— Не гледахме ли по телевизията документален филм за кръстоносните походи, в който се разказваше за някакъв рицарски орден? — попита Ем.