![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Добър огневи план, другарю генерал — каза тихо Алексеев. Над главите им се чу подобен на пищене звук. — Ето ви я и въздушната поддръжка.
Четири съветски изтребителя за поразяване на земни цели прелетяха над тях успоредно на хребета и хвърлиха товарите си от напалмови бомби. Докато завиваха обратно към съветските позиции, един от тях се взриви във въздуха.
— Какво беше това?
— Вероятно „Роланд“ — отвърна полковникът. — Техният еквивалент на нашата ракета SA-8. Сега е наш ред. Една минута.
На пет километра зад командния бункер две батареи подвижни ракетни установки изстреляха боеприпасите на вълни. Половината от ракетите имаха взривни бойни глави, а останалата половина — димни.
Тридесет ракети паднаха в сектора на Макол и тридесет — в долината пред него. Взривовете разтърсваха силно танка и той можеше да чуе дрънченето на отскачащите от бронята му шрапнели. Но сержантът се страхуваше повече от дима. Това означаваше, че руснаците тръгваха в атака. Сив дим изпълваше въздуха от тридесет различни места и образуваше изкуствен облак, който скриваше района в полезрението на сержанта. Макол и мерачът му активираха системата за топлинно виждане.
— Бизон, тук Шести — обади се командирът на батареята по командната свръзка. — Обади се.
Макол слушаше внимателно. Всичките единадесет танка бяха непокътнати. Дълбоките им окопи ги бяха защитили от артилерийския огън. Той за кой ли път благодари мислено на инженерите — и на германските фермери, — които бяха изкопали укритията. Не бяха предадени заповеди, но и нямаше нужда от тях.
— Забелязвам врага — докладва мерачът.
Системата за топлинно виждане измерваше разликите в температурата и можеше да проникне на повече от една миля в димната завеса. Вятърът също беше на тяхна страна и подкарваше облака назад на изток със скорост десет мили в час. Сержант Първи клас Тери Макол си пое дълбоко дъх и се залови за работа.
— Цел танк, на десет часа. Зареди! Огън!
Мерачът насочи оръдието наляво и центрира мерника върху най-близкия съветски танк. Пръстът му натисна бутона на лазера и тънък светлинен лъч отскочи от целта. На мерника се появи разстоянието до целта: 1310 метра. Компютърът за управление на огъня изчисли разстоянието до целта и скоростта, с която тя се движеше, след което насочи оръдието. Компютърът измери също и скоростта и посоката на вятъра, гъстотата и влажността на въздуха, температурата на въздуха и зареди оръдието. Единствената работа на мерача беше да постави целта в центъра на мерника. Цялата операция отне по-малко от две секунди и пръстите на мерача натиснаха спусъците.
Дванадесетметровият пламък от дулото унищожи храстите, посадени преди две години от германските бойскаути. 105-милиметровото оръдие на танка подскочи назад при отката и изхвърли алуминиевата гилза. Във въздуха боеприпасът се разпадна, като ризницата се отдели от снаряда и 40-милиметровата стрела от сплав от тунгстен и уран се стрелна напред със скорост почти една миля в секунда.
Една секунда по-късно снарядът улучи целта в основата на оръдейния купол. Мерачът на съветския танк тъкмо зареждаше своето оръдие, когато ураниевата сърцевина на снаряда проникна през стоманената броня. Руският танк се взриви и взривната вълна отхвърли купола му на десет метра нагоре във въздуха.
— Попадение! — каза Макол. — Цел танк, на дванадесет часа. Зареди! Огън!
Руският и американският танк стреляха едновременно, но снарядът на руснака отиде твърде високо и премина на почти един метър над окопания M-1. Руснакът не беше такъв късметлия.
— Време е да си тръгваме — обяви Макол. — Право назад! Насочваме се към резервна позиция едно.
Танкистът вече беше включил на заден ход и завъртя рязко лоста за управление на газта. Танкът подскочи назад, после се завъртя надясно и тръгна към друга, предварително подготвена, позиция на около петдесет ярда от първата.
— Проклет дим! — изруга Сергетов. Вятърът издухваше димния облак назад в лицата им и не можеше да се види какво става на бойното поле. Сега изходът на сражението зависеше от способността на капитани, лейтенанти и сержанти. Всичко, което можеха да видят, бяха оранжевите огнени кълба от експлодиращите машини, но никой не можеше да каже дали това са вражески танкове или не. Полковникът беше сложил слушалките на радиото и даваше заповеди на командирите на единици.