Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Като й дотегна непрестанно да се натъква на тримата приятели навсякъде из училището, професор Макгонъгол разреши на Хари да използва в обедната почивка празния кабинет по трансфигурация. Той скоро овладя препречващата магия, която щеше да му трябва за забавяне и възпиране на нападатели, и пренасочващото проклятие, с което щеше да отклонява твърди предмети от пътя си. Полезно откритие на Хърмаяни беше четирипосочната магия, която щеше да насочва магическата му пръчка на север, когато бе необходимо, за да може да проверява дали се движи в правилна посока из лабиринта. Имаше проблеми само със защитното заклинание, което трябваше да го обгражда временно с невидима стена, за да отблъсква по-леки проклятия. Хърмаяни обаче успя да пробие щита с добре прицелено кракожелиращо заклинание. Хари се клатушкаше из стаята десетина минути, докато тя намери из книгите контразаклинание.
— И все пак се справяш доста добре — обнадежди го Хърмаяни, като прегледа списъка и задраска магиите, които вече бяха разучили. — Някои от тях непременно ще ти свършат работа.
— Елате да видите нещо — обади се Рон, който стоеше до прозореца и гледаше надолу към двора. — Какво прави Малфой?
Хари и Хърмаяни се приближиха. Малфой и двамата му неизменни охранители се бяха скупчили под сянката на едно дърво. Краб и Гойл като че ли дебнеха да не се появи някой и се подхилкваха глупашки. Малфой държеше дланта си пред устата и явно говореше в нея.
— Изглежда има портативна радиостанция — рече Хари заинтригуван.
— Невъзможно — сряза го Хърмаяни, — нали съм ти казвала, че тези неща не действат в района на „Хогуортс“. Хайде, Хари — нетърпеливо го извика тя и се върна в средата на стаята, — дай пак да опитаме защитното заклинание.
Сириус им изпращаше сови вече всеки ден. И той като Хърмаяни се опитваше да помогне на Хари да мине успешно и през третото изпитание, та едва тогава да обърнат внимание на другите проблеми. Във всяко писмо припомняше, че каквото и да става извън стените на „Хогуортс“, Хари нито носи някаква отговорност, нито е по силите му да промени нещо.
Ако Волдемор наистина става по-силен (пишеше Сириус), моята първа грижа е да осигуря твоята безопасност. Той не може да стигне до теб, докато си под закрилата на Дъмбълдор, но въпреки това не поемай никакви рискове. Насочи цялото си внимание и усилия да преминеш здрав и читав през лабиринта, а после ще се заемем с други неща.
Хари ставаше все по-нервен с наближаването на двайсет и четвърти юни, но не се чувстваше толкова зле, колкото при предните две изпитания. Поне този път бе сигурен, че е направил всичко по силите си, за да се подготви. Пък и нали това беше последното изпитание — както и да се представи, турнирът най-сетне щеше да свърши, което си беше голямо облекчение.
Масата на грифиндорци бе много шумна на закуска в деня на третото изпитание. Совите донесоха пощата и Хари получи картичка от Сириус с пожелание за успех. Тя представляваше парче пергамент, на което имаше само отпечатък на кална лапа, но Хари оцени жеста. Един чухал донесе на Хърмаяни поредния брой на „Пророчески вести“. Тя разгъна вестника, хвърли един поглед на първата страница и изплю отгоре й всичкия тиквен сок, който току-що бе отпила.
— Какво има? — попитаха едновременно Хари и Рон, като я погледнаха недоумяващо.
— Нищо — отвърна Хърмаяни и се опита да скрие вестника, но Рон го грабна.
Той прочете заглавието и се възмути:
— Не може да бъде! Точно днес ли? Тая стара крава…
— Какво? — полюбопитства и Хари. — Пак ли Рита Скийтър?
— Не — бързо каза Рон и се опита като Хърмаяни да пъхне някъде вестника.
— За мен е, нали? — попита Хари.
— Не, не — отвърна Рон абсолютно неубедително.
Но преди Хари да поиска вестника, гласът на Драко Малфой се разнесе през цялата Голяма зала чак от масата на „Слидерин“:
— Ей, Потър! Потър! Как ти е главата? Добре ли си? Нали няма сега да вземеш да беснееш тук, а?
Малфой държеше същия брой на „Пророчески вести“. Слидеринци се хилеха подигравателно по дължината на цялата маса и се извръщаха на столовете си, за да видят реакцията на Хари.
— Дай да го видя! — викна Хари. — Дай го тук!