Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— О, графиньо, надявам се, че не говорите сериозно! — каза кралят. — Ще ви изпратя в Бастилията.
— Бихте ме изпълнили с щастие.
— Какво искате да кажете?
— Ами… Моята тайна амбиция е да стана известна подобно на господин Дьо ла Шалоте и господин Волтер. Бастилията ще свърши работа. Като престоя известно време в Бастилията, ще стана най-щастливата жена. Ще се възползвам от случая, за да напиша мемоари. Те ще включват моя живот, живота на вашите министри, на дъщерите ви, вашия живот. Така ще съхраня за поколенията всички добродетели на Луи Многообичания182. Напишете заповедта за задържането ми, сир. Ето ви перо и хартия.
И графинята побутна към краля перото и мастилницата, които се намираха върху една кръгла масичка. Нападнат така дръзко, кралят се замисли за миг, а после стана:
— Добре. Сбогом, госпожо — каза той.
— Конете ми! — извика графинята. — Сбогом, сир.
Кралят направи една крачка към вратата.
— Шон! — извика графинята.
Шон влезе.
— Куфарите ми, екипажа ми за пътуване и пощенската кола! Бързо! Хайде да тръгваме! Негово величество ще ни изпрати в Бастилията. Така че нямаме време за губене. Побързай, Шон, побързай!
Обвинението се заби като стрела в сърцето на Луи XV. Той се приближи до графинята и взе ръката й.
— Простете ми за моята невъздържаност, графиньо! — помоли той.
— Наистина, сир, учудвам се, че не ме заплашихте и с бесилка. Нима аз не съм откраднала мястото на госпожа Дьо Грамон?
Кралят й протегна и двете си ръце.
— И двамата не бяхме прави. Сега да си простим взаимно.
— Значи вие ме желаете? — попита графинята краля.
— Повече от всичко.
— Мислете добре какво говорите, сир.
Кралят размисли наистина, но нямаше място за отстъпление, а освен това той искаше да разбере колко далеч щеше да стигне в исканията си победителката.
— Говорете — каза той.
— Веднага, след минутка, сир. Внимавайте… Аз бях готова да си тръгна, без да ви поискам нищо. Но ако остана, ще ви поискам нещо…
— Какво? Трябва да знаем какво е то и това е всичко. Уволнението на господин Дьо Шоазьол?
— Точно така.
— Невъзможно е, графиньо.
— Тогава — конете ми!
— Но, упорита глава…
— Или подпишете заповедта за моето задържане в Бастилията, или тази за уволнението на министъра…
— Трябва да има и средно положение — каза кралят.
— Наистина! — провикна се графинята на свой ред. — Какво ме засягат господин Дьо Шоазьол, съдиите, правителството. Какво ли значение има за мен и кралят? Та нали аз съм неговият резервен вариант.
— Отново ли подхващате тази тема?
— Имате само десет минути, сир. Аз ще се оттегля в стаята си. Пъхнете отговора си под вратата. Ето хартия, перо, мастило. Ако след десет минуси вие не сте ми отговорили или пък не сте дали желания от мене отговор — сбогом, сир! Не мислете повече за мен, защото ще съм заминала.
Кралят се постара да прикрие смущението си и целуна ръка на графинята. Като се оттегляше, тя — съвсем като древния цар на партите183 — му отправи най-предизвикателната си усмивка.
Кралят не се противопостави на това оттегляне и графинята се затвори в съседната стая. Пет минути по-късно, едно сгънато във формата на квадрат листче се показа между коприненото уплътнение на вратата и вълнения килим на стаята. Графинята жадно прочете съдържанието на бележката и драсна набързо няколко думи на господин Дьо Ришельо. Той се разхождаше в малкия двор под един навес, пристъпваше от крак на крак и изпитваше истински ужас да не го забележат, докато чака.
Маршалът разгъна листчето хартия, прочете го и въпреки своите седемдесет и пет години хукна към каретата си в големия двор.
182
Прякор на Луи XV — бел.прев.
183
Става дума за Арзас, който умеел да се възползва от слабостта на неприятелите си. Така той създал и царството си през II в. пр. Христа върху територията на част от днешен Иран и Месопотамия — бел.прев.