Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Истината беше, че тази следа от ухапване му напомняше какво щеше да се наложи да му се случи и наистина нямаше нужда от това.
Гласът на Куин нахлу в главата му: Можем да бъдем заедно.
На какво, по дяволите, се беше съгласил?
- Напрегнат си, - изписа Джон, докато той зяпаше вратата.
- Всички сме напрегнати. Всичко е… напрегващо.
Блей се намръщи, усетил настроението на другия мъж.
- Ей, добре ли си?
След миг Джон започна:
- Случи ми се нещо много странно снощи. Рот ме повика в кабинета си и ми каза, че Куин вече не е мой аструкс нотрум. Имам предвид, това е добре, наред е – всъщност доста неща се улесняват. Но Куин никога нищо не ми е казвал и не знам дали не трябва да му кажа нещо? Също така не знаех, че това е възможно. Имам предвид, когато всичко започна, нещата бяха доста окончателни, нали разбираш? Просто се е отказал? Дали не е заради нещо с Лейла? Мислех, че няма да се обвържат.
Блей издиша с псувня, димът се изви над главата му.
- Нямам представа.
По дяволите, това нещо с обвързването трябваше да му хрумне и може би затова Куин се беше изгубил някъде, когато Ви се беше появил.
Дали сега Куин и Лейла щяха да се съберат, след като детето им беше добре…
Вратата се отвори широко и Куин излезе, изглеждаше сякаш го бяха ритали в главата.
- О, здрасти, Джон, какво става.
Докато двамата се потупваха, Куин извърна поглед, но продължи здрависването с Джон.
И после с Куин останаха сами след като Джон си тръгна малко по-късно.
- Добре ли си? – попита Куин.
Очевидно въпросът на годината, нали.
- Всъщност аз трябва да те попитам това. Как е Лукас? – Блей дръпна за последно и забучи цигарата си в подметката на кубинката си.
Преди Куин да успее да отговори, Селена излезе от офиса си сякаш беше привикана от главната къща. Избраницата закрачи грациозно към тях, но с ясна цел, традиционната й бяла роба се вееше около краката й.
- Поздрави, господа, - каза тя, когато стигна до тях. – Доктор Джейн каза, че съм нужна?
Докато Блей издишаше, се почувства сякаш сам се удря. Това бе последното, което той…
- Да, от двама ни, - отвърна Куин.
Блей затвори очи, когато го заля внезапно вълнение. Идеята да гледа как Куин се храни беше като наркотик в кръвта му, отпускаше го и заплашваше да го доведе до ерекция. Но всъщност не беше…
- Надолу по коридора би било чудесно, - промърмори Куин.
Е, беше по-добре от спалня. Нали? По-професионално, а?
А и той имаше нужда от храненето, както и Куин – без съмнение след всичката драма.
Блей изстреля фаса си в кошчето за боклук и си размърда задника, след като Куин поведе. Докато вървеше, не гледаше движенията на Избраницата. Не, съвсем не. Очите му бяха прилепени върху Куин, тези рамене, бедрата му… този задник…
Добре, това щеше да приключи. Точно сега.
Просто трябваше да се вземе в ръце, да се нахрани и да си намери извинение, за да офейка.
Може би този план всъщност щеше да проработи?
Минаха през коридора. Разговор. Любезни усмивки, макар че не знаеше какво го питаха и какво отговаряше.
А, една от болничните стаи, осъзна той. Това беше наистина хубаво – клинична обстановка. Просто да захапе вената и да дава натам, без да е нужно една биологична нужда да доведе до друга…
- Моля? – каза Избраницата, като го гледаше с открито лице.
Чудесно. Беше си отворил устата прекалено много, ала не можеше да каже колко бе споделил вече.
- Съжалявам, - каза той тихо. – Просто съм дяволски гладен.
- В такъв случай искате ли да бъдете първи? – попита Селена.
- Да, иска, - отвърна Куин, докато се облягаше на вратата.
Е, ето на, помисли си Блей. Всичко се уреждаше. Когато Куин започнеше? Е, той щеше да си тръгне.
Пристъпи напред и се зачуди как точно щеше да протече това, но Селена отговори на това като придърпа един стол и седна на болничното легло. Дадено – Блей се покачи на матрака, тежестта му размести възглавниците под нежно положената глава, пружините изскърцаха. И после умът му изключи, което беше облекчаващо. Докато Селена протягаше ръка и запретваше белия си ръкав, гладът излезе на преден план, острите му зъби се проточиха от горната му челюст, дъхът му се учести.