Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Единствената друга храна в живота на Ричард, която можеше да се сравнява с тази, бе храната, която Донован им беше донесъл в Тенерифе, след като бяха напълнили каците с вода, но дори тя бледнееше пред вкуса на кресона — зелен! — който той излапа, докато другият мъж го гледаше. Беше му преотстъпил целия кресон и маслото и почти всички хлебчета.
— Писа ли на вашите, Ричард? — попита го след това.
Ричард отпи с наслада от бирата.
— Нямам нито време, нито желание — отвърна той. — Нов Южен Уелс не ми харесва. Не харесва на никого. Нека първо намеря нещо наистина весело, с което да се похваля, и чак тогава ще седна да пиша.
— Е, имаш още малко време. „Скарбъро“, „Лейди Пенрин“ и „Шарлот“ ще отплават през май, но първо ще минат през Кате да натоварят чай. Доколкото разбрах, в средата на юли ще потеглят и „Александър“, „Дружба“, „Принцът на Уелс“ и „Бороудейл“, ще пратиш писмото по някой от тях. „Фишбърн“ и „Златната дъбрава“ ще останат тук, докато построите сгради, където крадците да не могат да проникват и където да бъдат складирани ромът, виното, тъмната бира и дори медицинският спирт.
— Ами „Сириус“? Доколкото разбрах, настояват корабът час по-скоро да се върне във флотата.
Донован се свъси.
— На губернатора не му се ще да го пуска, докато не се увери, че селището тук ще го бъде. То оставаше да задържи само „Бдителност“ — все пак си е на трийсет години и е тесен като кутийка, не е за разправяне. Но капитан Хънтър не е особено доволен. И той като майор Рос е на мнение, че с цялото това начинание само се пилеят парите и времето на Англия.
Ричард гаврътна и последната глътка бира.
— Това се казва гощавка! Не знам как да ви благодаря. И се радвам, че ще поостанете още. — Той се смръщи и тръсна глава. — Вече не мога да изпия и една бира — веднага ми се завива свят.
— Легни и подремни. Има много време до довечера.
Речено-сторено. Още щом Ричард отпусна глава върху гнезденцето от листа, и се унесе, свит на кравай, все едно се бранеше, както отбеляза Донован, на когото не му се спеше. Вероятно защото беше свободен гражданин и моряк, искрено влюбен в морето, възприемаше Нов Южен Уелс съвсем различно от Ричард Морган — нищо не му пречеше да си грабне шапката и да се махне оттук. Но му се искаше да поостане главно заради Ричард, чиято съдба не му беше безразлична — той държеше много на него. Беше си трагедия да се влюби в мъж, който не може да отвърне на чувствата му, но все пак не бе болка за умиране. Още преди да тръгне да обикаля моретата, Донован си беше изяснил сексуалните предпочитания и беше живял с тях в дух на оптимизъм и самодоволство — гледаше на увлеченията си през пръсти и бе готов по всяко време да си вдигне багажа и да смени кораба. Когато се беше качил на „Александър“, не бе и допускал, че Ричард Морган ще направи на пух и прах това негово самодоволство. Но какво да се прави, живот! Любовта имаше това свойство — появяваше се изневиделица, като гръм от ясно небе. Още щом бе зърнал Ричард, Донован бе прекосил окрилен палубата, сигурен, че шестото му чувство не го е подвело и че другият мъж веднага ще откликне на чувствата му. Но удари на камък. После вече беше късно да бие отбой — беше се влюбил от пръв поглед.
Тази чужда земя също сякаш го зовеше да остане. Съдбата й го привличаше. Клетите туземци — щяха да загинат и го усещаха с всяка своя клетка. Ето защо и бяха започнали да оказват съпротива. Но не бяха нито така изобретателни, нито толкова организирани, както индианците в Америка, чиито племенни връзки ги обединяваха в цели народи и които разбираха от изкуството на войната дотолкова, че според случая се съюзяваха ту с французите срещу англичаните, ту с англичаните срещу французите. Докато коренните жители тук не бяха така многобройни и сякаш постоянно воюваха помежду си, а неща като военните съюзи изобщо не им бяха в природата, твърде изтънчена и духовна според Донован. За разлика от Ричард той имаше възможност да слуша разказите на хора, общували по един или друг повод с туземците в Нов Южен Уелс. Губернаторът имаше правилно отношение към тях, но виж, морските пехотинци не го споделяха. Както и заточениците, за които местното население бе поредният враг, от когото да се страхуват и когото да мразят до смърт. Странно, каторжниците бяха по средата, наподобяваха къс желязо, сложен между чука и наковалнята. Уместно сравнение. Понякога парчето желязо се превръщаше в меч.