Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Донован бе възхитен от природата тук, макар че подобно на всички останали нямаше и представа тя може да бъде облагородена и да се доближи до представите на англичаните за благоденствие. Едно обаче знаеше: тук никога нямаше да има уреден селски живот, човек никога нямаше да е в състояние да обработва няколко малки нивички, да извежда добитъка си на мерата и за половин час да стига до местната кръчма. Дори и мястото да бъдеше облагородено, разстоянията пак щяха да си останат огромни, а чувството за откъснатост — вездесъщо. И кръчмата, и целият цивилизован свят винаги щяха да си бъдат много, много далече.
Но на Донован мястото му харесваше може би понеже си общуваше с птиците, а тук беше същинско царство на какви ли не птички. Те се рееха, кръжаха, извисяваха се на воля. Той кръстосваше морската шир, птиците пък — небесата. А небе като това тук нямаше никъде другаде по белия свят — безбрежно, чисто. Нощем небосводът разгръщаше безкрая на звездите, толкова близо една до друга, че образуваха светещи облачета, паяжина от студена, ала и огнена безконечност, до която човекът бе по-незначителен и от капката дъжд, паднала в океана. И на Донован му харесваше тази незначителност, тя му вдъхваше душевен мир, понеже той не искаше да бъде важен и значителен. Придобиеш ли значение, светът се превръща в играчка на Човека, в непосилна мъка. Ричард търсеше Бога в черквата, понеже беше възпитан така, докато Бог на Донован не можеше да бъде вместен в такова тясно пространство. Неговият Бог беше там горе, сред това великолепие, а звездиците бяха парата от Неговото дихание.
Както се бе свил, Ричард спа цели два часа — не се помръдна, дори не въздъхна.
— Дълго ли спах? — попита той, след като приседна и се протегна.
— Нямаш ли часовник?
— Имам, но го държа за по-сигурно в сандъка. Ще го извадя, когато си имам своя къща и кражбите попрестанат. — Погледът му беше привлечен от цяла гмеж рибки, внезапно появили се във водата — бяха на черно-бели ивички, с жълти перки.
— Така и не разбрахме какво е станало, когато лейтенант Кинг е отишъл на остров Норфолк — вие знаете ли?
Разговорите на каторжниците често се въртяха около остров Норфолк, който в техните очи се бе превърнал в място, много по-гостоприемно и плодородно, отколкото Порт Джаксън.
— Знам само, че цели пет дена Кинг е обикалял около него, докато намери къде да хвърли котва. Нямало заливи, само лагуна с коралови рифове, в които се разбивали вълни, накрая се оказало, че единствено от там може да се стигне до сушата. На едно място рифът бил по-нисък и над него по водата минавала голяма лодка. Виж, колкото до лена, Кинг не го е открил, а боровете, дори и да стават за мачти, не можели да бъдат натоварени на кораби. Затова пък почвата била много плодородна и отдолу нямало скала. „Бдителност“ отплава, без да съобщава друго, но скоро пак ще се върне. Тогава ще ти кажа повечко. Островът бил малък, най-много четирийсет квадратни километра, и от край до край бил в гъста гора — същите тия борове. Опасявам се, Ричард, че Норфолк е точно толкова райско кътче, колкото и Порт Джаксън.
— Е, не би и могло да се очаква друго. — Ричард се поколеба, после се престраши. — Господин Донован, искам да обсъдя нещо, а вие сте единственият човек, за когото съм сигурен, че ще ми даде разумен съвет. За разлика от моите момчета нямате личен интерес.
— Казвай тогава!
— При мен има едно кречетало, взеха го да работи в държавните хранилища, та той ми каза как Фързър бил надушил, че Джоуи Лонг го бива да поправя обуща. Значи ще остана без човек, който да ми пази къщата. Помолих Фързър за едноседмична отсрочка, в градината ни тъкмо ще узреят зеленчуците, които Джоуи отгледа с толкова труд, а Фързър е разбран човек, влезе ми в положението. Та си получих едноседмичната отсрочка в замяна на това, че ако нещо от зеленчуците все пак върже, ще дам малко и на интенданта — довърши Ричард без следа от злост.