Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Мамка му, имах достатъчно тревоги без да се тревожа за мъжкото его.
-Отново си намусена. - каза Мика.
Поклатих глава.
-Няма нищо. Нека да приключваме с това.
-Защо звучиш така, малко изнервена?
Държах вратата си отворена и се обърнах да кажа:
-Тук сме да спасим Деймиън. Не знам в каква форма би бил той. Защо бих била изнервена?
-Знам, че се тревожиш за приятеля си, но сигурна ли си, че това в действителност те притеснява.
Погледнах го.
-За какво говориш?
-Аз също съм нервен да срещна Господаря на града.
Бе почти сякаш ми е прочел ума. Не се познавахме достатъчно добре за него да ме прочете, но... той или бе телепат, в което не вярвах, или можеше добре да ме разчита.
Не бяха сигурна коя мисъл ме притесняваше повече.
Въздъхнах и наполовина се върнах на седалката.
-Да, малко съм нервна за представянето ти на Жан-Клод. Бе те приел, дори знаейки, че сме били заедно, но да те види на живо... - опитах се да помисля как да се изразя. - Не знам как би се чувствал за това.
-Ще се почувстваш ли по-добре ако обещая да се държа добре.
-Може би, ако можеш да се справиш.
-Мога да се справя . - каза той, давайки ми сериозния си поглед. Със сигурност излъчваше умереност.
-Не ме приемай погрешно, Мика, но бях сериозно разочарована напоследък от мъжете в живота ми. Малко ми е трудно да вярвам, че някой може да се справи.
Той се протегна да ме докосна, после ръката му се върна назад сякаш нещо на лицето ми не бе приятелско.
-Ще се постарая тази нощ, Анита, това ти обещавам Въздъхнах.
-Вярвам ти.
-Но. - каза той.
Трябваше да се усмихна.
-Намеренията ти са добри, моите намерения са добри, намеренията на Жан-Клод най-вероятно са добри - свих рамене. - Знаеш какво казват за добрите намерения.
-Това е най-доброто, което мога да предложа. - каза той.
-И е всичко, което мога да поискам, но нека кажем, че не съм напълно сигурна как да се справя с това. Можех да се справя с Ричард и Жан-Клод едновременно, но сега ти си тук. Просто не знам.
-Мога да се върна в къщата ти. - каза той.
-Не, Жан-Клод поиска да се срещне с теб.
Мика ме погледна.
-И това те изнервя.
Наполовина се засмях.
-О, да.
-Защо?
-Ако Жан-Клод правеше секс с някой друг не бих искала да я срещна.
Мика сви рамене.
-Мислиш ли, че иска да ме нарани?
-Не - казах, - не, нищо подобно.
Опитах се да го оформя в думи, но не успях. Може би бе поради липсата на изтънченост. Как да представиш гадже В на гадже А след като гадже А бе благосклонен към гадже Б, който вече не е в картината? Или бе в начина, по който Жан-Клод попита за него.
-Доведи своя Нимир-Раж, ma petite, бих искал да го срещна.
-Защо? - попитах.
-Не ми ли е позволено да срещна другият мъж в леглото ти?
Накара ме да се засрамя. Но ето Мика бе тук и ето че бяхме пред Цирка. Жан-Клод бе вътре, очаквайки. В действителност бях по-изплашена да ги представя един на друг от колкото за Деймиън. Ако Жан-Клод не опиташе да убие Мика, тогава щях да се тревожа за Деймиън. Бях 99% процента сигурна, че Жан-Клод няма да започне бой. Бе останалият един процент, който стискаше гърлото ми в здрава хватка докато се придвижвахме из мрака.
Двамата нови бодигарда ме заобиколиха докато вървях към задната врата. И двамата бяха над шест фута високи, мъже и излъчваха чувството, че са бодигарди гадняри. Освен това бяха почти пълни противоположности. Крис (не, съкратено от Кистиано) бе в средата на двайсетте си, кожата му бе загоряла в нежно златисто, очите в лек нюанс на сиво-синьо. Косата му бе в онзи нюанс на бледо кафяво, което някой хора наричат русо. Боби Лий бе над четиридесетте, с много къса коса, станала бледо сива, веждите му все още бяха черни над блестящите сини очи като частици от водно сини сапфири. Имаше леки мустаци и брада, която също бе черна с първите следи на бяло и сиво през нея.
Крис не бе говорил до сега, но гласа на Боби Лий бе по-тънък и с двойно по наситен южняшки акцент.
Натаниел се опита за застане до мен и Крис се премести да го отдръпне.
-Той е с мен. - казах.
-Наредено ни е да те пазим. Не го познавам.
-Вижте и двамата, нямаме време за голяма представяне тук. Той е един от моите леопарди, както и двамата брюнети. Мика е този с опашката, двамата с него са негови леопарди.
-Кой е червенокосият? - попита Боби Лий.
-Гил, той е лисица и е под моята защита, също.
-Ние сме като ходещ топ. - каза Крис.