Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Казвам ти истината и още се съмняваш в мен. Това наистина боли, Доуф.
-Не толкова много колкото ако открия, че си укривала доказателства за това.
-Не е в твой стил да правиш театър, Доуф.
-Уморен съм. - каза той.
Замълчах за секунда.
-Трябва да си починеш малко, Доуф.
-Да, ако ти можеш да се спреш и да не убиваш някой, може би. Имам доклади да довършвам.
-Ще се постарая. - казах.
-Направи го - чух го да си поема дълбоко дъх. - Това ли е всичката информация, която ще ми дадеш за това?
-Да.
-Ще се върна и ще интервюирам семействата отново. Знаеш ли колко допълнителна работа ще бъде това, просто защото са излъгали първият път?
-Не са искали да ти усложняват работата, Доуф, просто са изплашени.
-Мда, не е ли така с всички.
С това той затвори.
Гледах писукащия телефон. Мъжът не бе в добро настроение. Знаех защо, сега и сигурно бях една от малкото извън семейството му, което знаеше защо. Чудех се колко жлъч щеше да натрупа и дали това щеше да започне да се отразява на работата му, ако все още не е. Ако омразата му към чудовищата му отнемеше обективността, тогава той щеше да бъде безполезен като началник на Регионалният отряд за свръхестествени разследвания. Мамка му. Това бе проблем за друг ден. Можех да го добавя към нещата, за който да се тревожа по-късно. С тази скорост с която листа растеше, никога няма да ми стигне времето да се тревожа за всяко едно от нещата. Можех да хвърлям дарц и да уцеля проблемът на деня. Или можех просто да игнорирам листа. Мда, игнорирането звучи добре.
46
Мускулестият бодигард обеща да кара направо към централата на Регионалният отряд за свръхестествени разследвания и да даде показания. Джанет Талбот отиде с тях. Кристин не знаеше нищо по въпроса за лъвското изчезване, така че просто си отиде у дома, обещавайки да внимава. Предложих и да остане при мен докато лошия, или лошите, са заловени, но тя отказа.
Донован Райс каза:
-Тя е самостоятелно същество Можех да се възхита на това.
-Надявам се да не се нарани заради самостоятелността си.
Той сви рамене, изправяйки се. Видях издутина под предната част на розовата му риза. -Въоръжен си. - казах.
-Няма да позволя да отведат момичетата ми.
-Хора, наричай ги хора. - казах аз.
Той ми се усмихна.
-Те всички са момичета.
-Угоди ми. - казах.
Леко ми се поклони с глава.
-Моите хора, добре, но няма да позволя да бъдат отведени.
-Или теб, Донован. Помни, че всеки, който е изчезнал е бил лидер, не последовател. Те оковаха Натаниел защото помислиха, че си ти; задържането на хората ти бе случайност.
Той срещна погледа ми. Изведнъж много сериозен.
-Права си. Как знаеше, че съм въоръжен?
-Ако ще пъхаш пистолет отпред в панталона си носи риза с тъмен цвят и може би един номер по-голяма.
Той кимна.
-Никога преди не съм носил оръжие.
-Знаеш ли как да го използваш?
-Знам как да стрелям. Просто обикновено не го нося постоянно.
-Имаш ли лиценз в себе си - той примигна срещу мен. - Приемам го за не.
-Не. - каза той.
-Тогава ако го използваш и убиеш някого, ще бъде проблем в съда. Да носиш оръжие без лиценз го прави незаконно оръжие. В зависимост от съдията, може дори да отидеш в затвора.
-Колко ще отнеме да взема лиценз?
-По-дълго отколкото ти се чака. Но провери в страната си започни процедурата. Или не започвай процедурата и когато те арестуват може да се опиташ и да се обявиш за невинен пред съда. Не е легално извинение, но може да умиротвори съдията. Не знам. Бих кандидатствала за оръжие и да се надявам да потръгне.
-Какво трябва да приложа?
-Различно е за всяка страна. Провери в близкия полицейски участък. Те ще знаят кой трябва да видиш.
Той кимна отново.
-Ще го направя - погледна ме, със сериозни сиви очи. - Благодаря ти, Анита.
Свих рамене.
-Просто си върша работата.
Той поклати глава
-Това не ти е работата. Не си ничия алфа тук. Можеше просто да откажеш да ни помогнеш.
-И какво добро би направило това? - попитах.
-Повечето превръщачи не да си помогнат взаимно.
-Знаеш ли цялата тази космата или перната политика, не я разбирам. Точно както сега, каквото се случва на една група може да засегне и другите. Ако си говорехте помежду си, тогава бихте знаели, че Хенри МакНаър е изчезнал, насилствено изчезнал. Това би поставило всички ви на крака.
-Мислиш, че би предотвратило другите изчезвания?
-Не знам, но можеше да помогне. Хората биха станали по-предпазливи, може би да не излизт сами. Поне можеше да имаме свидетели