Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Погледнах го.
-Повечето от този топ са приятели и още повече, мои приятели. Ако гадостта се случи и ти спасиш живота ми за сметка на техните, ти ще ги последваш.
-Заповедите ни са за пазим теб, никой друг. - каза Боби Лий.
Поклатих глава и дръпнах Натаниел като в кука в ръката си.
-Какво би направил Рафаел ако го предпазиш, но хората му умра?
Размениха си погледи. Накрая Боби Лий каза:
-Зависи от ситуацията.
-Мда, може би, но аз съм въоръжена и мога да се грижа за себе си през по-голямата част от време. Нужно ми е подкрепление, не интерфейс.
-Не ни бе казано да сме подкрепление. - каза Боби Лий.
-Знам, но тази вечер може да има голяма доза представление. Жан-Клод няма да ме нарани, но може да си поиграе с някои от другите, дори мен. Няма да прекалява, окей. -Правиш така, че да не можем да си вършим работата. - каза Крис.
Свих рамене, прегръщайки Натаниел към мен.
-Оценявам присъствието ви. Оценявам помощна. Можех да съм мъртва в момента ако Игор и Клаудия не бяха с мен. Но има хора, за който бих рискувала живота си да са добре и някой от тях са с мен тази вечер. Всичко, което казвам е да се държите добре, да не прекалявате, да не вадите оръжията.
Отново се погледнаха един друг. Въздъхнах. Боби Лий носеше дънково яке без ръкави над тениската си. Крис носеше тениска с къси ръкави и твърде голямо черно горнище, не закопчано, покриващо панталона му в цвят каки. Бе твърде топло да се носи палто. Но носех черна копринена блуза над черното си горнище. Бях си втакмила блузата и 9мм Файърстартер отпред се виждаше над всичкото това черно. Повечето хора нямаха да го видят, черно на черно. Но блуза с дълъг ръкав покриваше пистолети и ножове. Обзалагах се, че Боби Лий имаше поне един пистолет под якето си, най-вероятно на гърба му, защото нямаше издатина, без значение как се плъзгаше под всяка ръка. Бе трудно да се види издатината под лявата ръка на Крис. Бе избрал блуза с много принтове на нея, светли пътища за отвличана на очите, но топъл вятър издуха блузата му назад и за миг видях кобура за рамо. Не можех да бъда сигурна какво има под танковото горно, но бе обзалагах, че е поне още един пистолет, от през за кръстосано изваждане, също като при мен.
-Не можете да застреляте никой тази вечер освен ако не ви кажа, как е това за яснота?
-Имаме си заповеди - каза Боби Лий, - и те не са от теб.
-Тогава може да се върнете при Рафаел и да му кажете, че отказвам помощта му.
Очите на Крис се промени за миг. Изражението на Боби Лий никога не се променя.
Тези красиви сини очи бяха празни като стъкло, никой в къщи.
-Защо толкова се боиш да ни вземеш вътре? - попит тай.
Отново въздъхнах и се опитах да го вложа в думи, които те да разберат и бях готова да споделя. Не ми дойде нищо на ум, така че опитах с истината.
-На път съм да представя моя Нимир-Раж на Господаря на града за първи път.
-Чукаш и двамата? - попита Боби Лий и израза звучеше погрешно с този акцент на Скарлет О'Хара.
Започнах да протестирам или правя на кучка, но го оставих.
-Да, така е и малко се боя как ще мине представянето.
-Мислиш, че Господаря ще опита да убие твоя Нимир-Раж? - попита Крис.
-Не, но може да поиска да си поиграе с него и вампирската идея за забава и игра може да са малко странни.
Боби Лий се засмя.
-Странни, тя казва, странни. - Той се засмя отново и прозвуча като топъл и дълбок и танцуващ. Смехът запълни очите му, правейки го по-реален. - Каквото се опитва да каже, Крис, е че ни забавлява точно както когато плъхове се срещнат с хиени. Показване на сила, без опасност, но може би малко некомфортво.
-Да, точно както той го каза.
Крис кимна.
-Значи тази вечер не е истинско.
-Истинско е - казах, - но не опасно по начин, че вие да може да ме предпазите.
-Трябва да те пазим, постоянно. - каза Крис.
Боби Лий го хвана за рамото.
-Не можем да я пазим от собственият й любовен живот, Крис. Трябва да пазим тялото й цяло, не сърцето й.
-Ох. - каза Крис и изведнъж изглеждаше много по-млад - в ранните си двадесет, поне. Боби Лий се обърна към мен.
-Ще се въздържим тази вечер, освен ако не си в истинска физическа опасност.
-Радвам се, че се разбрахме.
Очите му отново бяха празни, усмивката все още на устните му.
-Ох, въобще не се разбираме един другиму, мадам. Почти мога да гарантирам това, но ще направим каквото ни казвате, докато решим обратното.
Нещо не ми харесваше звука на това, но изражението в празните му сини очи, знаех, че бе най-доброто, което щях да получа.
48
Стълбите водещи надолу към подземията на Цирка бяха достатъчно широки за трима по-малки хора да вървятх един до друг, но самите стъпала бяха странно широки, все едно този за когото оригинално бяха стъпалата не е двуног, или поне не с човешки ръст.