Окованият нарцис

-Видях постер за вдигане на зомбита. Ти ли правиш това? - попита Мърл.

Поклатих глава.

-Не вярвам в използването на дадената от Господ дарба за забавлява.

-Нямах намерение да те обиждам. - каза той.

Свих рамене.

-Съжалявам, малко съм чувствителна за подобни неща. Не одобрявам много неща, които някой от познатите ми аниматори правят за пари.

-Те също вдигаш мъртвите за пари. - каза Калеб.

Кимнах.

-Да, но съм отказвала повече пари отколкото съм приемала.

-Отказвала, защо? - попита той.

Свих рамене.

-Местни богаташ, който иска да направи партито си за Хелолуин в гробище, така че да вдигне зомби в полунощ. Или мъж, който бе предложил милион, ако мога да вдигна Мерилин Морно и да гарантирам, че тя ще направи всичко, което той поиска за вечерта - изтръпнах. - Казах на онзи, че ако чуя слух, че е накарал някой да свърши работата, ще вкарам задника му в затвора.

Очите на Калеб малко се разшириха. Мисля, че го шокирах. Добре е да се знае, че мога.

-Имаш дълбок морал. - каза Мърл, тонът на гласа му бе като че ли изненадан.

-Моя собствена версия за него, да.

-Държиш на правилата си без значение какво? - Мърл го направи на въпрос.

Кимнах.

-През повечето време.

-Какво те кара да пренебрегнеш собственият си морален код?

-Да наранят хората ми, оцеляване, обичайното.

Очите на Мърл се фиксираха върху Мика, седящ до мен. Бе кратък момент. Ако не гледах директно към него, щях да го пропусна.

-Какво? - попитах, гледайки от единия към другия.

Мърл отговори:

-Звучиш много като Мика.

-Караш го да звучи като нещо лошо. - казах.

Той поклати глава.

-Не е лошо нещо, Анита, въобще не е лошо, просто неочаквано.

-Все още не звучиш напълно щастлив от това. - казах.

-Мърл се тревожи твърде много. - каза Мика.

Погледнах го, но той гледаше големия мъж. Мика се опита да прибере косата си назад, докато бе все още мокра, така че лежеше правя по главата му, напълно права, докато не се отпускаше в дълга опашка, където къдриците се извиваха по гръбнака му. Косата му бе като кафяво кадифе срещу въглено-сивата му близа.

-От какво се притеснява Мърл? - попитах.

-Загрижен е за мен, както през повечето време, а се замисли и за теб.

Погледах към големия мъж.

-За това ли се тревожиш?

-Нещо подобно - каза Мърл.

Бе облякъл чиста бяла тениска под дънковото си яке, но с изключение на това, той носеше същото облекло както първият път когато го срещнах. Ако носеше повече кожа щеше да прилича на рокер.

Мика се обърна към мен. Тениската му направи онзи богат, плъзгащ се звук, който прави коприната срещу кожени седалки. Тъмно сивата блуза бе с къси ръкави, закопчана до горе, добре изглеждаща. Цветът подчертаваше златисто-зеленото на очите му, макар кожата му да изглежда дори по-тъмна. Комбинира блузата с черни дънки, черен колан и сребърни катарами, нежно черни обувки. За първи път ми дойде на ум, че е облечен като за среща. Дали се бе облякъл да впечатли мен или Жан-Клод? Бе важен случай за всеки алфа да срещне Господаря на града. Но особено някой, който чука човешкия слуга на Господаря. Просто не бях сигурна как да се справя с цялата ситуация. Жан-Клод бе приел Мика на теория, но как би реагирал да го види на живо? Как Мика би реагирал виждайки Жан-Клод.