Окованият нарцис

Имаше сребърни завеси точно зад вратата. Това бе ново. Ърни раздели завесите и ни отведе в дневната на Жан-Клод. Преди много време бе с черни и бели завеси и малка арена, но сега бе бяло, сребристо и златно. Бели завеси, истинска коприна, бе като коридор водещ към нещо, което приличаше на огромна палатка от приказките. Каменните стени и тавана, който знаех, че е там, бяха скрити от пластове и пластове златни и сребърни платове. Бе като да стоиш в средата на кутия за бижута. Масичката за кафе бе изцяло боядисана в златно и направена да изглежда антична или може би бе истинска. Кристална купа бе поставена в центъра на масата с букет бели карамфили. Огромен цял диван бе поставен срещу далечните дантели, така покрит със сребърни и златни възглавници, че някой от възглавниците бяха паднали на белия килим. Два препълнени стола бяха на противоположните ъгли, един златен, един сребърен с бели възглавници на всеки.

Камината изглеждаше истинска, но знаех че не е, защото бе добавено по-късно, но бе всичко, което една камина трябва да бъде, с изключение че е чисто бяла. Дори имаше нова мраморна полица, която бе бяла с лиани от сребро и злато, подредени да съвпадат.

Единственото нещо, което не се бе променило бе портрета над камината. Първото нещо, което виждаш бе Джулиана, седейки, облечена в сребърно и бяло, полу смеейки се, кафява коса прилежно направена на къдрици. Ашър седеше зад нея в златно и лицето му бе перфектно, златната му коса имаше къдрици по-дълги от нейните, мустаците му и брадата стил Вандук бяха толкова тъмно русо, че бе почти кафяво. Жан-Клод седеше зад Джулиана, единственият от тримата, който не се усмихваше, сериозен, облечен в черно и сребърно. Той бе проектирал стаята около портрета -сребърно, златно и бяло.

-Уал. - каза Калеб вместо всички ни.

Виждала съм стилът на Жан-Клод и преди, но от време на време той изненадва дори мен. Тогава го почувствах да се приближава към нас. Почувствах го да идва и това не бе на добре. Очаквах гняв, ревност, но каквото се движеше към мен бе просто страст, нужда. Той можеше да се прикрива по-добре от това. Това ли бе наказанието ми, да се удавя в страстта му? Ако е така, не ме е преценил правилно, защото само щеше да ме вбеси.

Той мина през белите и сребърни завеси и за момент не можех да видя къде започват дрехите му и завършва наметалото. Той носеше сребърен редингот палто с бели краища, бели копчета. Ризата му бе изцяло бяла, панталоните, каквото можех да видя от тях, бяха бели, но белите кожени ботуши покриваха почти целите му дълги крака. Кожата изглеждаше мека, нежна, задържана на места с малки сребърни катарами започващи точно над глезена и продължаващи до най-горе.