Величие и падение на куртизанките

За да се разбере какво щеше да опита Жак Колен, трябва да отбележим, че убийците, крадците и изобщо населяващите каторгите, не са толкова страшни, колкото се счита. С някои редки изключения, всички тези хора са подлеци, навярно поради непрекъснатия страх, който гложди сърцата им. Тъй като способностите им са непрекъснато насочени към грабеж, а изпълнението на един обир изисква да се вложат всички жизнени сили, бърза мисъл, еднакво подвижна като тялото, и внимание, което изхабява цялата им вътрешна устойчивост, извън тези буйни прояви на волята те не проявяват много ум по същите причини, заради които певицата или танцьорът падат изтощени след някоя трудна стъпка или след някой от онези страшни дуети, каквито съвременните композитори налагат на публиката. Злосторниците са всъщност дотолкова лишени от здрав разум или потиснати от страха, че се превръщат в истински деца. Понеже са доверчиви до крайност, хващат се на въдицата и на най-простата хитрост. След като сполучат в някоя работа, изпадат в такова състояние на изнуреност, че веднага се отдават на разврат, напиват се с вино и напитки и се хвърлят яростно в обятията на жените си, та като изгубят силите и разсъдъка си, да намерят там спокойствие и забрава за престъплението. При такива положения те са във властта на полицията. Арестуват ли ги, са като слепи, загубват ума и дума и чувствуват такава потребност от надежда, че вярват на всичко, така че не съществува глупост, която да не ги накараш да извършат! Един пример ще обясни докъде стига глупостта на затворения престъпник. Наскоро Биби-Люпен получи признанията на един деветнадесетгодишен убиец, уверявайки го, че никога не екзекутират малолетни. Прехвърлили момчето в „Консиержри“, за да бъде съдено, а когато молбата му за милост била отхвърлена, страшният агент отишъл да го види.

— Сигурен ли си, че нямаш двадесет години?… — запитал го той.

— Да, на деветнадесет години и половина съм — отговорил съвсем спокойно убиецът.

— Е, добре — отговорил Биби-Люпен, — можеш да бъдеш спокоен, никога няма да станеш на двадесет…

— А защо?

— Ами защото ще бъдеш обезглавен след три дни — отвърнал началникът на обществената безопасност.

Убиецът, който продължавал да вярва, дори и след присъдата, че малолетни не се екзекутирват, паднал като счупено яйце.

Тези хора, които са толкова жестоки заради необходимостта да премахнат уликите (защото те убиват само за да се отърват от свидетели и това е, едно от основанията, изтъквани от онези, които искат да бъде премахнато смъртното наказание); тези исполини на ловкостта, на сръчността, у които умението на ръката, бързината на погледа и сетивата са упражнени като при диваците, стават герои на злото в самия театър на подвизите. Не само че като се извърши престъплението, започват трудности за тях — защото затъпяват толкова от необходимостта да скрият откраднатата плячка, колкото и от бедността, но остават и без сили, също като току-що родила жена. Пълни с енергия дотолкова, че да се изплашиш от намеренията им, след успеха те са като деца. С една дума, имат прояви като на дивите зверове, които, ако са преяли, могат лесно да бъдат убити. В затвора тези особени мъже са като всички хора с преструвките си и с дискретността си, която отстъпва само в последния момент, когато са вече сломени и изтерзани от продължителния престой там.