Сянката на чинара [bg]

— Миналата година ходихте ли в Атланта?

— Не, татко беше твърде зле.

— А по-предишната година?

— Да, струва ми се.

— Добре, значи сте ходили през осемдесет и седма. В кой хотел?

— Не помня.

— Така. С кого играха „Брейвс“?

Мачовете и резултатите също могат да бъдат проверени.

— Ами знаете ли, не съм сигурен. Май бяха „Къбс“.

— Можем да го проверим — отбеляза Джейк. — На коя дата?

— О, никак не ме бива с датите.

— Добре, ами през осемдесет и шеста? Ходихте ли на някой мач в Атланта?

— Да, мисля.

— В кой хотел бяхте?

— Може би в „Хилтън“, не съм сигурен.

— С кого играха „Брейвс“?

— Ами да видим… Не съм сигурен, но знам, че една година ги гледахме да играят с „Филис“.

— През осемдесет и шеста кой играеше трета база за „Филис“?

Хършъл преглътна мъчително и впери поглед право напред, като че ли се взираше в нечии фарове. Лактите му потръпваха и той не откъсваше поглед от съдебните заседатели. Лъжите му го проваляха. Скалъпеният шедьовър на Лание имаше пробойни. Най-сетне Хършъл измърмори:

— Не знам.

— Не помните Майк Шмит, най-великата трета база в този спорт? Още е там йена път да влезе в Залата на славата.

— Съжалявам, не го помня.

— Кой играеше център за „Брейвс“?

Поредната мъчителна пауза. Очевидно Хършъл си нямаше представа.

— Някога да сте чували за Дейл Мърфи?

— Разбира се, точно той. Дейл Мърфи.

Засега по всичко личеше, че Хършъл е лъжец или поне че страшно много си украсява. Джейк можеше да го върти на шиш и за всичко останало в показанията му, но нямаше гаранция, че отново ще уцели. Инстинктът му подсказа да седне.

След това беше ред на Рамона, която плака много, след като положи клетва. Тя още не можеше да повярва, че скъпото й „татенце“ било толкова объркано и обезумяло, че да посегне на живота си. След време обаче Лание успя да я успокои и двамата преминаха през репетираните показания. Тя открай време била момиченцето на татко и просто не можела да се откъсне от него. Той обожавал нея и децата й и често ги посещавал в Джаксън.