Операция „Червена буря“ [bg]

— На американците това сигурно много им харесва — посочи полковникът към ниските облаци. — Проклетите им самолети летят твърде ниско и нашите радари не могат да ги засекат, а при такова време ние на практика не можем да ги забележим, преди да открият огън по нас.

— Какви загуби са ви нанесли досега?

— Вижте сам. — Полковникът посочи към бойното поле. Там се виждаха овъглените останки на петнадесет танка. — Това го направиха американските нисколетящи изтребители за поразяване на наземни цели A-10 „Тъндърболт“. Нашите войници наричат тези самолети Дяволския кръст.

— Но вчера вие сте свалили два вражески самолета — възрази Сергетов.

— Да, но само едно от четирите ни самоходни оръдия оцеля. Едно и също оръдие свали и двата — това на старши сержант Лупенко. Препоръчах го за награждаване с орден „Червено знаме“. Наградата ще му бъде присъдена посмъртно, защото вторият самолет падна точно върху неговото оръдие. Най-добрият ми мерач каза — тъжно полковникът. На два километра от тях се виждаха останките на германски „Алфаджет“ — черна грамада върху развалините на самоходно зенитно оръдие ЗСУ-30. Полковникът си помисли, че германецът се беше постарал да падне нарочно върху оръдието, за да убие още няколко съветски войника, преди сам да загине. Един сержант му подаде радиослушалките. Полковникът слуша няколко минути, след което изрече няколко думи и кимна.

— Пет минути, другари. Хората ми са заели позиции. Бихте ли ме последвали, ако обичате?