Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Аха! — каза изведнъж графинята. — Добре, разбирам.
— Тогава вие довършете алегорията. Какво ще ми кажете?
— Ще ви кажа: „Скъпи ми маршале, престанете да гледате тази слива с такова безразличие! Гледате я така, защото не е за вас. Нека да се опитаме да я пожелаем и двамата. Ако в такъв случай разтърсите дървото, както трябва… Е, добре, ако сливата падне… Ще я изядем заедно…“
— Браво! — каза херцогът, като плесна с ръце.
— Това ли е краят на алегорията?
— Бога ми, графиньо, само вие можете да я завършите. На работа, както казваше покойният ми баща!
— Значи ще разтърсите дървото, нали, херцог?
— С двете си ръце и с цялата си сила, графиньо.
— Значи портфейлът принадлежи на двама ни.
— О, не, само на мене. Не ми завиждайте за марокеновата му кожа, графиньо. Когато разтърся дървото, оттам ще паднат толкова хубави неща, че няма да знаете какво да изберете.
— Е, добре. Уговорихме се?
— Ще получа ли мястото на господин Дьо Шоазьол?
— Ако кралят пожелае.
— А нима кралят не желае това, което желаете вие?
— Виждате добре, че не е така. Щом не иска да освободи този Шоазьол… Е, всъщност и вие ще бъдете там. О, само още едно нещо.
— Кажете.
— Вие познавате господин Дьо Таверне, нали?
— Той има син, нали така?
— И дъщеря.
— Точно така.
— Ето малкото нещо, което ще поискам от вас в подходящо време и на подходящо място. Тогава съборете дървото заради мен!
— Имам привлекателен малък план, който бях измислил случайно.
— Мога ли да го узная?
— Уви, не, графиньо…
Графинята произнесе тези думи с изящно движение на устните си, каквото умееше да прави само тя.
— Кога ще започнете да поваляте дървото, херцог? — попита графинята.
— Утре. А вие кога ще започнете да го разтърсвате?
В това време в двора се чу силен шум от колела на карета. Почти веднага го последваха викове: „Да живее кралят!“
— А аз ще започна веднага — заяви графинята, като гледаше през прозореца.
— Браво!
— Минете по малката стълба, херцог, и ме почакайте в двора. След един час ще имате моя отговор.
78.
Резервният вариант на Негово величество Луи XV
Политиката отегчаваше Луи XV много и през дните, когато го завладяваше лошо настроение, той се измъкваше от подобни разговори със следното трудно оборимо извинение:
— Ех, кралската власт ще съществува, докато аз съм жив!
Госпожа Дю Бари познаваше твърде добре своя крал и постъпваше като моряците — никога не излизаше в морето в лошо време.
Госпожа Дю Бари задебна предпазливо кралския дивеч, за да го улови в капаните си. Нямаше само руж, защото кралят не го обичаше. Щом обаче съобщиха за пристигането на Негово величество, графинята се хвърли към едно гърненце с руж и започна с настървение да маже бузите си. От преддверието кралят забеляза на какво занимание се беше отдала графинята.
— Не ме ли очаквахте, графиньо? — попита кралят.
— Защо мислите така, сир?
— Защото си цапате лицето с това нещо!
— Напротив, сир, бях убедена, че денят няма да мине, без да имам честта да видя Ваше величество!
— О! Сериозна сте като Русо, когато слуша музика.
— То е, защото имам да съобщя нещо сериозно на Ваше величество.
— Ами да… сигурно упреци!
— Аз! Да ви отправям упреци?! И защо, сир?
— Жанет, ти се сърдиш.
— О, не, сир! Но съм много обидена.
— Слушайте, графиньо, уверявам ви, че не съм престанал да мисля за вас. А вечерта ми се стори безкрайна…
— О, сир, струва ми се, че аз не съм повдигнала този въпрос. Ваше величество има правото да прекарва вечерите си, където пожелае. Това не засяга никого. Защото съм резервен вариант.
— Вие ли, пресвети велики Боже!
— Аз, да аз! Графиня Дю Бари! Красивата Жана, очарователната Жанет, съблазнителната Жантон, както Ваше величество обича да казва! Да, аз съм резервен вариант. Място, което Ваше величество посещава в краен случай! Имам едно великолепно средство и ще го приложа в действие.
— И какво е то?… — попита кралят обезпокоен.
— Ами чисто и просто ще се оттегля.
Кралят вдигна рамене.
— Какво искате да кажете?
— Бъркате ме. Госпожа Дьо Шатору искаше да бъде богиня, госпожа Дьо Помпадур желаеше да стане кралица, останалите се стремяха към богатство и могъщество и чрез оказваните им благоволения да унижават придворните дами. Аз не притежавам нито един от тези недостатъци. Но в замяна на това имам много качества.
— О, графиньо, никой не е по-уверен от мен във вашите достойнства.
— Така е, но изслушайте ме! Ще кажа нещо и то ще промени мнението ви за мен. Не съм толкова горда, че да се радвам на нещата, от които придворните дами се ласкаеха, нито храня дори най-малката амбиция да постигна това, към което те се стремят. Винаги съм имала едно желание — да обичам любимия си, пък бил той обикновен мускетар или крал. В момента, в който престана да го обичам, не ще държа повече на нищо. Искам да кажа на Ваше величество и следното — аз съм млада, красива, имам пред себе си още десет години хубост. В деня, когато няма да бъда повече любовница на Ваше величество, аз ще бъда не само най-щастливата, но и най-почитаната жена на света. Вие се усмихвате, сир. Но аз не възнамерявам да изчакам да ме отпратите. Ще се разделя с вас и ще разглася навсякъде, че аз сама съм се оттеглила. Ще раздам сто хиляди ливри на бедните, ще прекарам осем дни в някой манастир и ще се покая. А преди да измине и месец, портретът ми ще виси във всички църкви заедно с образа на каещата се Мария-Магдалена.