Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Аз последен ли влизам? — попита Кам.
— Не, сър, вие сте пръв. Прекрачите ли прага, аз ще бъда отвън и ще наблюдавам вратата от съседния коридор. — Уокър бръкна във вътрешния джоб на сакото си. — Шийлдс ми даде тези две снимки. На първата виждате човека, с когото предстои да се срещнете довечера; на втората онзи, който ще очаквате утре сутрин. Боя се, че не мога да ви оставя снимките; не бива да рискуваме да бъдат открити у вас. Моля, запечатайте ги в паметта си и ми ги върнете.
— Колко пъти съм чувал тези думи…
— Без съмнение, сър. Заместник-директорът даде да се разбере, че сте от супер специалните.
— Това определение не бях го чувал… Ще ме последвате ли, когато измъкна навън забележителния господин…
— Никакви имена, сър!
— Извинявай. Исках да кажа, когато вкарам обекта в лимузината, ще ме последваш ли?
— Не е задължително. Наш колега ще бъде зад волана и той има инструкции в случай, че възникнат проблеми.
— Звучи успокоително — отбеляза Монтроуз. — Или поне така ми се струва.
През останалата част от деня Лезли реши да почива, повалена от допълнителната умора при смяната на часовия пояс. Камерън разтвори бележника си, за да подреди мислите си преди срещата с Албърт Уайтхед. Лутър окупира телефона, обади се първо на приятелката си, сетне на своя командир в Пенсакола. В четири часа си поръчаха ранна вечеря; никой не знаеше със сигурност кога пак ще може да се нахрани. В пет и петнайсет Скот Уокър се обади от колата на ЦРУ, паркирана пред страничния вход. Време беше да се отправят към бара в центъра Рокфелер.
Седнали на определените им места, Прайс, Лутър и Лезли размениха погледи с едва забележимо кимване. В шест часа и дванайсет минути Албърт Уайтхед влезе през двойните врати и се насочи право към обичайно резервираното си място. Лутър улови погледа на Камерън; кимна, когато Прайс едва забележимо извърна очи към очаквания обект. Кам разбра знака на Консидайн, напусна мястото си на бара и приближи масата на брокера.
— Но моля ви — стресна се Уайтхед, когато непознатият се настани на мястото срещу него. — Нима не виждате, че масата е запазена?
— Не смятам, че ще възразите — меко рече Камерън. — Идвам от Амстердам да се срещна с вас по заповед на сина на Пастирчето.
— Какво?
— Неуместно би било да получите инфаркт точно сега, и без това си имаме достатъчно проблеми. Плувате сред акули.
— Кой сте вие?
— Току-що ви казах, идвам от Амстердам, като куриер, ако предпочитате. Допийте си чашата, без да бързате… в нея трябва да има мартини с водка, струва ми се. Така ми каза господинът, чието име започва с „Г“.
— Нямам и най-малка представа за какво говорите — запелтечи уплашеният Уайтхед.
— Дори не се досещате какво става. Нито с кого си имате работа. Отвън чака ли ви кола?
— Естествено.
— Сигурна ли е?
— Абсолютно. Затварям преградата и шофьорът няма да чуе нито дума от това, което ще си кажем… Но защо ви казвам всичко това? Кой сте вие, по дяволите?
— Не ми се иска отново да повтарям — с досада рече Прайс. — Тук съм, защото имате нужда от мен, а не по собствено желание.
— Защо ще имам нужда от вас? — без малко да се задави брокерът. — Как да разбирам това, че „плувам сред акули“?
— Неколцина разполагат с резервни ходове за отстъпление, в случай на непредвидени затруднения, това сигурно ви е известно.
— Не, не ми е известно. Не е възможно да се провалим!
— Не го и очакваме. И все пак…
— Не ми говорете с недомлъвки. Изплюйте камъчето!
— В случай, че се получи фал, вашият адвокат Никълс се е подсигурил. Говори се, че е подготвил изложение, носещо печата на съда, в което се твърди, че е бил в пълно неведение относно каналите за прехвърляне на парите.
— Не ви вярвам!
— Господин Гуидероне разполага с източници, много по-надеждни от онези, които ние можем да ползваме. Това е самата истина. Той настоява да се държите на разстояние от Никълс и като получите инструкции, което ще стане много скоро, да ги запазите само за себе си.
— Та това е невероятно…
— Повярвайте — настоя Камерън. — Хайде да вървим, не е удобно да говорим тук. Ще се качим в колата ви. Да платя ли?
— Не… не. Имам сметка тук. — Неспособен да се отърси от смайването Уайтхед все така пелтечеше.
Когато се озоваха на улицата, Прайс отвори вратата на лимузината и покани стреснатия брокер да се качи.
— Знаели сте коя е моята кола — зяпна Уайтхед.
— Да — потвърди Кам, последва го и се качи отзад, след което заговори агента на ЦРУ: — Обиколете Сентръл Парк, ще ви кажа кога да се върнете на Пето Авеню. И вдигнете преградата, ако обичате.