Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Няма представа колко бързо торбата може да увисне празна.
— Никога не ми е споменавал подобно нещо — промълви изуменият Никълс. — Та това е невероятно!
— Освен това не бива да споменавате, че сме се срещали. Този разговор не се е състоял.
— Но вие не разбирате. Никога не сме имали професионални тайни един от друг. Поне в тази сфера. Немислимо е!
— Вече не… Господин Гуидероне щедро ще ви възнагради, ако си отваряте ушите и очите. Ще ви оставя един телефонен номер, тъй че ако научите нещо или дори ако ви се стори, че Уайтхед се държи странно, обадете се и предайте съобщение… че „адвокатът“ напомня за присъствието си, това е напълно достатъчно. Ще ви позвъня и ще си определим среща.
— Употребих думата „немислимо“ и не се отмятам. Немислимо е да шпионирам Албърт.
— По-късно ще ми благодарите, а синът на Пастирчето няма да забрави. Вие сте изключително способен адвокат, навярно ще оглавите международния ни правен отдел, когато установим тотален контрол. Сега ви оставям. Протегнете ръка и ще ви дам телефонния номер. Написал съм го.
Прайс напусна сауната, облаци пара се втурнаха навън, преди да се затвори вратата. Останал сам, изплашеният объркан Стюарт Никълс се втренчи в мократа стена; разкъсваха го съмнения, измъчваше го неотложността на предстоящото решение.
Камерън последва „треньора“ от ЦРУ до едно празно помещение, където бе оставил дрехите си, и набързо се облече. Навън, сред шума и суетнята на утринното движение, той подложи на анализ срещата си с адвоката от Матарезе. Както и при Албърт Уайтхед, срещата бе преминала добре. Семената на разцеплението бяха посети, бе добавил и нареждането да се пази мълчание, а комбинацията от двете щеше да се окаже непоносима. Ако се потвърдеше правилото за всеобщата склонност към конформизъм, а обикновено ставаше точно така, набелязаните щяха да изпаднат под неимоверно напрежение и в резултат щяха да допуснат множество грешки, ескалиращи към властниците в Матарезе. Точно тази верижна реакция те, добрите момчета, щяха да направляват. Което в известен смисъл беше странно, тъй като според представената от Франк Шийлдс стенограма от срещата в околностите на Ню Джърси всеки елемент представляваше само част от истината. Част от истината; ето кое бе важното.
— Сега ще ви оставя — рече агентът от ЦРУ Скот Уокър, когато се озоваха в апартамента на хотел „Марбълторп“, — но може би ще се срещнем отново във Филаделфия, където е четвъртият обект.
— Ще разчитам на това, Скот — отвърна Лезли, — оказахте ни много ценна помощ.
— Нищо не съм направил, подполковник, а дори да съм ви помогнал, нямам представа в какво. Аз съм просто човек за съдействие. Впрочем предадох на лейтенант Консидайн запечатаните заповеди за полета ви до Флорида, където е третият набелязан обект. Ще ви посрещне моят колега Дейл Баркли. И той също като мен знае само най-необходимото, но е от супер секцията…
— Като в някой криминален роман, а?
— Той действително спада към специална категория, сър. Ще поеме моите задължения според инструкциите на заместник-директора.
— Вие никога ли не проявявате любопитство? — попита Лезли.
— Не и когато сме предварително предупредени, подполковник.
— Добър отговор — похвали го Прайс.
Джеймисън Фаулър, магнат от сферата на комуналните услуги и видна фигура на Матарезе в Щатите, ръководеше делата си почти изключително от хотел „Брейкърс“ в Палм Бийч. Непрестанно поддържаше телефонна връзка с Талъхаси, столицата на щата, като използваше личния си скрамблер — чието декодиране бе играчка за ЦРУ, — звънеше на високопоставени фигури от щатската управа, настояваше да се реши въпросът за консолидация на енергийните компании, намекваше за крупни премии, тоест подкупи, стига решението да се узакони. Без съмнение рано или късно тези пионки щяха да отстъпят. Политиците на местно ниво не могат да очакват финансов успех. Съответният пост означаваше хубав кабинет и известност в ограничен кръг, но ако не си адвокат с клиентела, която да обсажда местната управа, това носеше твърде малко пари. Фаулър знаеше кои копчета да натисне, както когато звънеше по телефона, така и когато приемаше гости в хотела, докарани от частния му самолет.
Подобно на Стюарт Никълс от Ню Йорк, той също имаше навика сутрин да спортува и особено след онази операция байпас преди няколко години. Естествено, не се занимаваше в салона на хотела, а в басейна; започваше точно в осем всяка сутрин и изминаваше по двайсет дължини. В осем сутринта почти никой от гостите на хотела не бодърстваше. „Управителят на басейна“, подчинен на Франк Шийлдс в ЦРУ, се бе погрижил за останалото. Той заключи вратата няколко минути след осем, когато Прайс пристигна, и отвън се появи надпис „Басейнът се почиства, ще бъде на вашите услуги след половин час“.