Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Къде… съм…
- В тренировъчния център на Братството.
Очите му се разшириха.
- Наистина?
- Да.
- Разбира се… - изражението на Лукас се промени, тези някога красиви черти на лицето му се смръщиха още повече. – Ами мамен? Татко? Соланж?
Куин просто поклати глава.
И в отговор на това внезапна сила се зароди в онзи крехък глас.
- Сигурен ли си, че са мъртви? Убеден ли си?
Сякаш не им беше желал това, което той бе преживял.
- Да, сигурни сме.
Лукас въздъхна и затвори очи.
По дяволите. Куин се почувства малко гадно за лъжата, но въпреки че машините до леглото казваха, че брат му е стабилизиран, ако мъжът се провалеше, не искаше да прати Лукас в гроба с мисли за това, че никой не може да е сигурен колко още бяха отвлечени или кога след това, което му бяха причинили.
В тишината Куин погледна надолу към ръката на брат си. Пръстенът-печат беше останал – може би защото кокалчето над него бе така подуто, че би се наложило да го отрежат, за да го свалят.
Кръстът, който беше издълбан върху златното лице, имаше свещените символи, с които само семействата на Основателите можеха да бележат родовете си. И да, ехаа, беше напълно откачено – и отвратително неприемливо – да искаш това проклето нещо. След всичко, което се беше случило, би помислил, че той би се отвратил.
И все пак, може би беше някакъв рефлекс, ехо от всички онези години на надежда въпреки всичко, че самият той ще получи един такъв.
- Куин…
- Да?
- Съжалявам…
Куин поклати глава, въпреки че очите на Лукас бяха затворени.
- Не се тревожи за нищо. В безопасност си. Върна се. Всичко ще бъде наред.
Гърдите на брат му се надигнаха и спаднаха отново, сякаш беше облекчен, и Куин потри лице, но не се почувства добре от тези неща. Нито от състоянието на брат си, нито от завръщането му.
Не че искаше да е мъртъв. Измъчван. Замразен завинаги.
Но беше затворил вратата към всички неща, касаещи семейството. Беше ги заключил в килера на мислите си. Беше ги затворил завинаги, никога да не ги поглежда отново.
Какво обаче можеше да направи?
Животът се беше специализирал в подобни завъртания на триста и шестдесет градуса.
Лошото беше, че някак неизбежно приключваха така, че той да е в безизходица.
Когато Блей чу до себе си тихо изсвирване, той подскочи.
- О, здрасти, Джон.
Джон Матю помаха с ръка.
- Как е всичко?
Докато Блей свиваше рамене, си помисли, че може би ще е добра идея да стане от пода отново. Задникът му беше изтръпнал, което означаваше, че е време за още една обиколка.
Изсумтя, докато се изправяше, после се протегна.
- Предполагам е добре. Лукас беше буден след операцията, така че сега Куин е вътре.
Докато Блей обикаляше в кръг, Джон се подпря на стената. Беше със спортен екип, косата му все още бе мокра, а по врата му се виждаше следа от ухапване.
Блей извърна поглед. Отвори уста, за да каже нещо. И желанието му за разговор изчезна.
С периферното си зрение видя как Джон попита:
- Е, как са нещата със Сакстън?
- А, добре. Той е добре – на малка почивка.
- Работеше доста здраво.
- Да, така е, - надяваше се, че с това темата ще приключи, беше му странно да пази нещо в тайна от Джон. След Куин, той му беше най-близкият приятел – макар че и те се бяха отдалечили през последната година. – Но скоро ще се върне.
- Сигурно ти липсва. - Джон погледна настрани, сякаш знаеше, че насилва нещата.
Имаше смисъл. Блей винаги беше приключвал разговори за всичките си връзки, беше прехвърлял нещата на други теми.
- Да.
- А Куин как се справя? Не искам да досаждам, но…
Блей просто отново сви рамене.
- Вътре е от известно време. Мисля, че това е добър знак.
- И Лукас ще оживее?
- Времето ще покаже, но поне са го закърпили, - Блей извади кутията Дънхил и запали, издишвайки бавно. Когато настъпи просто странна тишина, той каза: - Слушай, извинявай, ако се държа странно.