Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Той вече не се и съмняваше, че Хари му е казал истината. Случилото се в Града на пришълците беше само прелюдия. Градът беше болен, в него се разпространяваше лудостта. Гибелта на Каин я усещаше, можеше да я надуши във въздуха. Можеше да затвори очи и да я види: да види потта върху бледите чела над сбърчените вежди, да види трескавите очи и следите от пяна в ъгълчетата на сухите напукани устни. Не се нуждаеше от силите си, за да види признаците. Той знаеше, че са тук. Знаеше, защото лъжата щеше да е твърде лесна. Твърде евтина.
От дългите си години на обучение знаеше, че победите на Каин никога не са евтини; накрая винаги се оказваше, че струват повече, отколкото самият Бог би могъл да си позволи.
Преброи дните и нощите на съвместното им пътуване от Божиите зъби и го обхвана странен трепет. През цялото време Хари го бе знаел. С една-единствена фраза мъжът, който някога беше Каин, бе пробол в сърцето триумфа на Гибелта на Каин и бе изгорил трупа му на токсична пепел. През цялото време, въпреки огромната болка, той се беше свил в себе си и изчакваше. Чакаше, за да нанесе смъртоносния си удар.
Съдбата му го беше предала, беше го превърнала в унищожител, който щеше да надмине дори постиженията на Каин. Осъзна с горчива увереност, че на съдбата не може да се вярва.
Нямаше представа какво да прави сега. След като съдбата вече не го насочваше, той се бе изгубил в обширна тъмнина. Щеше да избира посоките наслуки; и която и да избереше, щеше да е същото, като да остане на мястото си. И в това не виждаше нито смисъл, нито надежда.
Той прескочи парапета и се приземи като котка върху палубата на баржата. Нуждата пареше в гърдите му като дъха на давещ се човек. Защото можеше да я задоволи само едно нещо — което се намираше в големия навес, служещ за каюта на Хари.
Шмугна се вътре. Вещите му бяха прибрани в три сандъка: в първия се намираха дрехите му; във втория лежеше Мечът на свети Бърн, който носеше на сигурно място в посолството в Анхана; и третият бе уредът с размери на пътна чанта, с двете позлатени дръжки и огледалото от посребрено стъкло между тях. Точно тези дръжки улови Гибелта на Каин и точно в това огледало се взряха леденосините му очи.
За последен път, помисли си той — обеща си го като пияница, който вдига поредната чаша уиски, за да се наслади на кехлибарения ѝ блясък. За последен път.
И застена глухо като в изблик на страст, вмъквайки се в душата на онзи, който някога беше Каин.
8.
Мисля, че от ямата ме измъква ревът на тълпата. Хората са навсякъде около мен, зяпат, крещят, ликуват, сочат ме с пръсти. Някъде наблизо има оркестър… Ето ги, маршируват напред и свирят някакво адски кошмарно парче, което звуци като реквием на Макс Регер9, транскрибиран от Джон Филип Суса10.
Окови — оковали са ме, сякаш има някакъв шанс да се измъкна; китките ми са приковани към кръста ми; навлекли са ми нещо като усмирителна риза, а през ремъците на раменете ми са прекарали вериги, заковани към нещо като дървена рамка, така че стоя изпънат в цял ръст и всички могат да ме оглеждат добре.
Хората стърчат от прозорците, махат с ръце, замерват ме с разни предмети — нещо мокро удря дясната ми ръка и се разпльоква върху гърдите ми; адски силната му воня на гнилоч измъква една дума от обърканата ми памет: tumbrel. Така са наричали талигите като тая, на която се возя в този кошмарен парад: tumbrel. Френската дума за лайновоз. Приковали са ме към лайновоз.
Хубав ден за парад. Тук слънцето винаги изглежда по-голямо, по-жълто, по-горещо, памучните кълба на облаците са по-чисти и по-плътни, докато се носят по небето, което е толкова дълбоко и синьо, че чак да ти се доплаче. Горещо е за сезона, почти като в Лос Анжелис; през есента Анхана прилича повече на Лондон.
Мъгла и дъжд, за това копнея — нещо, което да принуди тълпите да се приберат на сухо, нещо, което наистина да прилича на Англия. За това копнея, ако изобщо в мен са останали някакви копнежи. Вместо това получавам Холивуд.
Всъщност в това има някаква извратена логика.
От старите филми помня, че в лайновоза трябва да се возиш изправен; такава е традицията. Поредното нещо, което не мога да направя като хората. „Повест за два града“… „Скарамуш“… „Червеното огнивче“ с Лесли Хауърд… Той беше любимец на Шана…
9
Макс Регер (1873-1916) — немски композитор, органист, пианист и диригент. — Б.пр.
10
Джон Филип Суса (1854-1932) — композитор и капелмайстор, „царят“ на американските маршове. — Б.пр.