Есенната република [bg]

— Не съм чувал за подобно магьосничество. — Зрението на Тамас се замъгли. Той се опита да притисне по-плътно ръката си към раната. Трябваше да е по-зле, отколкото беше предположил.

— Кръвозагубата ти се отразява, Тамас. Разбира се, че си чувал за подобно магьосничество. В тази част на света това е отдавна изгубено чародейство, по-старо дори от мен и Крезимир, останало неразгадано от който и да е от нас. Но то съществува и все още се използва в една страна на другия край на света.

— Диниз.

— Да. Оттатък, чак в другия край на Фатраста. Малката дивачка на сина ти е най-силната практикуваща тази магия, която някога съм виждал, като включвам и себе си в това число. Използвах подобни артефакти, за да убия всичките си родственици, освен двама.

— Адом…

— И Крезимир. Да. Харесвам Адом. Винаги е бил мил с мен още преди да се сдобия с мощ. Досега го оставях на мира. Боя се обаче, че близначката ми няма да е така великодушна, щом отстраним Крезимир. И като стана дума…

Кларемон замълча и в залата прозвуча ясен пукот. С кашляне и вдигащ се от кожата и косата ѝ дим, отвъд полупрозрачно покривало, изтъкано от магия, изникна Черис и се олюля към Кларемон, който я подхвана с ръка.

— Здравей, любима — каза той. — Какво се е случило?

Черис се изкашля сухо, сетне отиде зад олтара на Крезимир и повърна шумно.

— Проклетият ни брат вкара мръсната си магия в мен. Трябваше да избягам, но не мисля, че ще ме последва.

— Казах ти да не ядеш нищо в този град — отвърна Кларемон, любезният му глас прозвуча леко сърдито. — Каквото и да е, няма да те убие. Адом е твърде мил за подобно нещо.

Тамас направи крачка напред. Светът се люшна пред очите му, подът се завъртя.

— Не е нужно нещата да стигат толкова далеч — каза той.

Черис посочи към него.

— Защо още не си го убил?

Кларемон подбели очи.

— Имах други планове — каза той на Тамас. — В случай че изгубя изборите. Планове в плановете и още планове. Да отслабя позицията на Рикар, да срутя адранската валута. Възнамерявах да се сдобия с контрол в следващите дванадесет години, но изглежда, другата ми половина не е така търпелива.

— Ти ме остави в онази проклета кула — обвинително каза тя на брат си.

Тамас направи нова крачка напред.

— Убийте Крезимир. Давайте. Няма да ви спра. От това, което чух, той заслужава да умре. Но не ни намесвайте в машинациите си. Оставете Адро на мира.

— И няма да се опиташ да ни спреш? — присмехулно попита Черис.

— Хайде, хайде — каза Кларемон. — Недей да отписваш напълно фелдмаршала, Черис. Тамас, възнамерявам да обединя този свят за една нова епоха. Бих искал ти да си начело. Кажи да и ще бъдеш изцерен. Ще удължа живота ти. Ще пощадя приятелите и семейството ти. Ще заемаш почетно място. Ще донесеш мир на всяка нация на тази планета.