Есенната република [bg]

— Успях. Успях!

— Гордея се с теб. Само не се възгордявай. Щеше да отблъсне атаката, ако беше внимавал. Продължавай, остават още двама. Лори е още на петия етаж, но няма да остане там за дълго.

Железният шип изникна от нищото, прониза Бо в рамото и го захвърли през коридора. Отговорът му беше почти мигновен, пръстите му шаваха още докато летеше и през въздуха се понесоха ледени копия, пронизали Привилегирования, изникнал на стълбището пред тях.

Бо се опита да изтръгне пръта от рамото си и изкрещя, щом то прогори кожата му. Китките му изведнъж бяха приковани към стената с въздух и едно малко шипче премина право през дланта на дясната му ръка.

Нила се взираше ужасено в нахълталата в коридора Лори, която не обърна никакво внимание на Привилегирования си другар, прикован към стената от ледените висулки като някакво насекомо. Нила изсумтя и вдигна ръце, но моментално бе повалена от въздушен юмрук.

Главата ѝ пулсираше, докато се мъчеше да се изправи и наблюдаваше безпомощно как Лори приближава Бо. Бруданската Привилегирована спря пред него, сетне се обърна, за да огледа Нила.

— Ти какво си, негова ученичка? Трябваше да си донесеш резервни ръкавици, момиченце. Подобна битка може да ги изгори. — Тя се обърна към Бо и постави пръст под брадичката му. — Ще ти отправя предложението за последен път. Но ако искаш да преживееш настоящия момент, ще трябва да ме умоляваш да убия немирницата, която наричаш своя ученичка, и да се смееш на писъците ѝ.

Бо се задави на няколко пъти.

— Е? — попита Лори.

— Нила — изграчи Бо. — Помниш ли неутрализатора?

— Не ми отговаряш — каза Лори. — Имаш пет секунди.

— Имаш отговора ми, кучко.

Нила се изправи мъчно на крака и се устреми Отвъд.

— И какъв е той? — каза Лори и килна глава напред с присмех.

— Гори — отвърна Бо.

Нила почерпи от цялата си ярост, подтиквана от спомените за страха и безпомощността си в ръцете на всички, които бяха злоупотребили с нея. Използва тази сила, за да извлече магията от Отвъд. Тя се разля в нея — повече мощ, отколкото можеше да удържи. Лори се обърна към опасността, над рамото ѝ се оформи шип от сгъстена материя и полетя към Нила. Но Нила тласна въздух зад огъня си, както беше казал Бо, шипът се разтопи под пламъците ѝ и се разпръсна от въздуха. Чу се да крещи, щом пламъците обгърнаха Лори и продължиха напред, прогаряйки колони и стени.

Избликът продължи няколко секунди, преди Нила да го прекрати с мисълта си, приковала очи към пепелта, останала от бруданската Привилегирована.

Бо се бе пристиснал към стената, устата му зееше леко.

— Въздух, а? — каза той. — Наистина се радвам, че го разгада. Сега би ли дошла да ми помогнеш да извадя това от рамото си?