Есенната република [bg]

Тя извика отново, но по-скоро от гняв, отколкото от болка.

— Мислиш, че това ще ме убие? — попита богинята. Тя сграбчи Тамас за яката на куртката му и повдигна натрошеното му тяло, но веднага се отдръпна, щом той я заплю в лицето с кръв.

— Пусни го — изрева Таниел.

— Не можеш да ми заповядваш — каза Черис. — Ще изпия кръвта от трупа на баща ти. Ще убия теб и дивачката ти, а после ще съживя любимия си. Разполагам със силата да го сторя!

— Пусни го и ти печелиш.

Черис се поколеба.

— Какво имаш предвид?

Таниел изтегли щика от безжизненото тяло на Кларемон и го превъртя в ръката си.

— Ето — каза той. — Ти печелиш. — И хвърли щика.

Черис пусна Тамас и посегна нагоре, но щикът се понесе над пръстите ѝ. Тя се извъртя, протегнала ръка.

Ка-поел грабна острието от въздуха и прониза сърцето ѝ. Богинята ахна и се строполи на земята. Ка-поел обкрачи тялото ѝ и изтегли щика, сетне започна да го забива отново и отново, докато Черис не спря да мърда.

Таниел хвана ръката ѝ.

— Мъртва е, Пола.

Ка-поел се озъби към Черис, но позволи на Таниел да я издърпа настрани. Той я остави да провери телата на Кларемон и Крезимир, а той отиде при Тамас.

Баща му лежеше на една страна, подгизнал в кръв. И двата му крака бяха счупени, лявата му ръка бе раздробена, а от китката надолу липсваше напълно. Все още стискаше каменното острие в ръка.

— Татко — умолително изрече Таниел, усетил как го изпълва отчаяние. — Хайде, татко!

Очите на Тамас трепнаха.

— Изгуби един от пистолетите си — каза с дрезгав глас фелдмаршалът.