![Есенната република [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/8/esennata-republika-bg-download.jpg)
Есенната република [bg]
- Автор: Макклеллан Брайан
- Серия: Барутният маг #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-87-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Есенната република [bg]». Краткое содержание книги:
Таниел скочи на подиума, като изрита въздушната пушка надалеч от кървящия бруданец. Грабна Ка-поел в обятията си и я целуна, а дишането му се учести.
— Ранена ли си?
Тя подбели очи и се измъкна от прегръдката му.
— Пола, трябва да вървим. Тамас иска да те изведа оттук. Ще се опитаме да преговаряме с Кларемон.
Тя поклати бясно глава.
— Какво искаш да кажеш?
Ка-поел прокара пръст по гърлото си.
— Да го убием?
Кимване.
— Не можем, Пола. Той е бог. Бруд.
Ново кимване.
— Знаеш?
Тя отново завъртя очи.
— Виж, Пола, трябва да те изведа оттук, за да мога да ида да помогна на Тамас. Иначе ще вземе да си докара смъртта.
Ка-поел заобиколи трона, бръкна отдолу и извади желязно сандъче, което тупна на подиума. Таниел ѝ помогна да го избута пред трона.
— Какво е това?
Вместо отговор тя отиде при войника, хванал подгизналия си от кръв чатал, и затършува из куртката му, като отблъскваше немощните му опити да я спре. Извади голям железен ключ, който използва, за да отключи ковчежето. Вътре Таниел разпозна кутията, която бе направила от клонки, за да приюти куклата на Крезимир. Ка-поел внимателно махна капака и го остави настрана.
— Добре — каза Таниел. — Вземи го и да се махаме оттук. — Той залитна, щом наоколо проблеснала магия, разтърсила цялата постройка. — Това ти ли беше?
Не, безмълвно промълви тя и посочи към пушката му, която все още лежеше в средата на залата.
Таниел ѝ я донесе.
— Трябва да побързаме — каза той. — Нещо се случва. Тази магия се усеща някак… — Таниел се опита да навлажни пресъхналото си гърло. — Никога не съм усещал нещо подобно. Идва от другия край на двореца. Където е Тамас.
Ка-поел издърпа щика от пушката, сетне използва ножа на бруданеца, за да пореже пръста си. Остави кръвта си да покапе по тънкото острие. Лицето ѝ пребледня и на Таниел му се наложи да се хвърли напред, за да предотврати припадъка ѝ.
— Какво правиш?
Тя го избута и пое дълбоко дъх, за да се стегне. Пристъпи към бруданския войник и го погледна от високо, както жрец би погледнал жертвено животно, след което заби щика в сърцето му. Мъжът трепна и застина, а Таниел видя как кожата му се сбръчква и увисва, състарила се с петдесет години за един удар на сърцето.
Прилоша му. Част от него знаеше, че бе станал свидетел на тъмна магия, каквато кабалистите бяха използвали тайно.
— Пола? — каза той и се протегна към нея.
Тя изтегли острието от сърцето на войника и му го подаде. По него нямаше и капка кръв, освен една тънка червена ивица, която минаваше по цялата му дължина. Таниел разпозна тази червена линия.
— Същото направи и за червените ленти, нали? И за да задържиш Крезимир?
Кимване.
— И за тях ли уби хора?
Ка-поел поклати глава, след което с ръце показа две големи уши.
— Зайци?
Тя сви рамене и направи кръгово движение с ръка. Таниел разбра: и други малки животни.
— И това ще убие бог? — попита той.
Ка-поел повдигна вежди сякаш за да каже Надявам се.
— Много успокояващо, Пола. Предполагам, че няма да се измъкнеш сама оттук, за да мога да помогна на Тамас?
Тя поклати глава.
— Добре. Стой наблизо.
Нила пъхна рамо под ръката на Бо и двамата прелетяха през следващите две стълбища, докато около тях се сипеха копия от горещо желязо, колкото китката на Нила в диаметър.
— Как, по дяволите, го постига? — попита тя.
— Главният ѝ елемент е земята. Всеки Привилегирован обича да се усъвършенства в нещо, което да е ефективно и ужасяващо на вид. Моето е ледът. Тези проклети мълнии са нейното.
Достигнаха дъното на стълбите. Нила се запъти към вратата, водеща навън, но Бо я спря с ръка.
— Отвън нещата са още по-зле — каза той.
— Какво може да е по-лошо от дъжд от желязо?
— Не е точно желязо, а сгъстена материя. Желязо е по-лесно за казване. А отвън се бият двама богове.
— Шегуваш се.
Нещо изведнъж разтърси сградата и последва дълбоко стенание.
— Това трябва да са те. — Бо се намръщи. — Бездни, радвай се, че не си настроена към Отвъд като мен. Имам чувството, че ходя гол през бойно поле. Иска ми се Адом да я убие най-сетне.
— Мисля, че предпочитам да не знаех какво се случва.
Бо продължи да куцука напред, повел я през серия от служебни помещения към главния коридор на първия етаж.
— Стой наблизо — каза той. — Силите ми се изчерпват. Това е всичко, което мога да сторя. — Пръстите му се размърдаха и Нила се приведе несъзнателно, щом таванът над тях избухна. Железния прът, който се спусна надолу през тавана, щеше да я прониже от главата до петите, ако Бо не го беше отхвърлил настрани с магията си, където той издрънча надолу по коридора.