Есенната република [bg]

Магьосникът каза нещо на спътника си, сетне се приведе към отвора на вратата, от пръстите му изскочи леден снаряд и изчезна. Пръстите на другия Привилегирован танцуваха във въздуха и Таниел чу нов сблъсък отвъд вратите.

Той не губи време. Обви куршум в плат и го натика в цевта при другия, вече зареден, след което тикна резервен патрон между зъбите си. Смъкна се на едно коляно, опря лакът на другото и плъзна дулото през завесата. Отвори третото си око, за да вижда по-ясно Привилегированите, и дръпна спусъка.

Изгори барутния фишек между зъбите си и вложи енергията зад първия куршум. Оловните сачми излетяха от гнездото една след друга. Таниел остави първата да следва траекторията си и се съсредоточи върху втората, като я подбутна с магията си и коригира прицела си само с няколко сантиметра.

Двамата Привилегировани се свлякоха едновременно, мозъците им се разпиляха от вътрешната страна на залата. Таниел отметна завесата настрани и се затича напред. Трябваше да намери Ка-поел и да я изведе оттук. Можеше да усети, че е наблизо, можеше…

— Кхм.

Звукът го накара да се врътне на пети.

Ка-поел седеше на трона, краката ѝ висяха във въздуха, ръцете ѝ почиваха на подлакътниците и се бе облегнала назад сякаш притежаваше стола. Носеше нови панталони и риза под чисто новото палто и изглеждаше невредима, макар да бе пазена от двама брудански войници. Единият държеше въздушна пушка, насочена към Таниел, а другият пистолет, насочен към Ка-поел.

— Свали пушката, барутни маго — каза войникът с пистолета.

— Ка-поел, добре ли си?

— Свали я!

Ка-поел изглеждаше необезпокоена от дулото на пистолета, притиснато към шията ѝ. Тя вдигна палци към Таниел.

Бавно, приковал поглед в пазачите, той постави пушката на земята. Устреми сетивата си и не откри следи от барут по двамата мъже. Пистолетът изглеждаше особено и макар да не бе виждал такъв преди, предположи, че и той използва въздушни патрони.

— Пистолетите — каза войникът, а другарят му направи две крачки напред, без да отмества прицела си. — Извади ги бавно от колана си и ги хвърли насам.

— Изчакай малко — каза Таниел. И двамата войници бяха едри, същински гренадири, с обветрени лица и стройното, мускулесто телосложение на професионални убийци.

— Направи го веднага! — извика войникът. Той сграбчи грубо Ка-поел за ръката и я дръпна от мястото ѝ върху трона. — Само да трепнеш и ще… — Изречението му премина в болезнен вик.

Всичко се случи едновременно. Ка-поел извади ножа на войника от колана му, докато той говореше, и го заби в слабините му. Таниел извади пистолета си, щом другият войник се извърна към другаря си.

Изстрелът на Таниел беше прибързан и пропусна, като отчупи парче дърво от трона. Той захвърли пистолета и изтегли резервния, а за времето, което му отне да го стори, Ка-поел пристъпи напред, плесна приклада на въздушната пушка встрани и прокара ножа по гърлото на втория войник.